Indioteque Podcast #26: kirkerona – 2015 Highlights

Завършваме серията *обзор на годината* с първия подкаст, който правя (да, да, знам). Беше ми много трудно, сигурно защото цялата година беше такава трудна, най-странната в живота ми досега, с най-хубавите и най-неприятните неща, които са ми се случвали. Затова и изборът на групи е толкова шарен, като света наоколо.

Истината е, че 2015 за мен е белязана с албуми от 2014, може би ще трябва да запиша нещо старо.

Top 10 Albums 2015 без определен ред

Editors – In Dream
Drenge – Undertow
Blur – The Magic Whip
Wolf Alice – My Love is Cool
Puscifer – Money Shot
Dave Gahan & Soulsavers – Angels & Ghosts
Bring Me The Horizon – That’s The Spirit
Courtney Barnett – Sometimes I Sit and Think, and Sometimes I Just Sit
Foals – What Went Down
CHVRCHES – Every Open Eye

 

 

Indioteque Podcast #25: The Fein – 2015 Highlights

81UBMem04kL._SY355_
Като че ли тази година беше още по-трудна за стесняване в десет албума и зад всеки един тук лесно би имало алтернатива. В сета по-долу, за чието преливане с балади поднасям извинение, се дават някои насоки към тях:

Editors – In Dream
Sexwitch – Sexwitch
Algiers – Algiers
Mercury Rev – The Light In You
Ghostpoet – Shedding Skin
Hugo Race & The True Spirit – The Spirit
Marika Hackman – We Slept at Last
Chelsea Wolfe – Abyss
Dave Gahan & Soulsavers – Angels & Ghosts
Best Coast – California Nights

Indioteque Podcast #24: Specta – 2015 Highlights

Тази година решихме освен обичайните ни годишни класации за албуми да споделим с вас и любимите ни песни от годината под формата на подкаст. И така в рамките на три дни всеки един от нас ще пусне както класацията си, така и селекция от песните на 2015. По този начин ше получите и добра представа за нещата, на които смятаме да заложим на партито за седмата ни годишнина в Barfly на 17 декември. А при мен десетте песни, които избрах се оказаха и част и от десетте ми любими албума през 2015 година.

Top 10 Albums 2015

  1. Tame Impala – Currents
  2. Courtney Barnett – Sometimes I Sit and Think, and Sometimes I Just Sit
  3. Baio – The Names
  4. Foals – What Went Down
  5. Empress Of – Me
  6. Jamie XX – In Colour
  7. Unknown Mortal Orchestra – Multi-Love
  8. Grimes – Art Angels
  9. Susanne Sundfor – Ten Love Songs
  10. Sleater-Kinney – No Cities To Love

 

Comasummer за Out of The Sun EP

comas

Силно се надяваме, че 2015 г. започна нещо наистина различно в българската сцена – вместо интересни попадения тук-там, през последните месеци видяхме една много по-осъзната и фокусирана сцена. Сред новите групи, които бързо преминаха от дебютни изяви на живо през миниалбуми до международни отзиви, са Comasummer. Тази неделя от 20 ч. Владимир Лалов (вокали, китара), Пламен Печин (китара), Николай Каракехайов (орган), Веселин Карастойчив (бас) и Йордан Грънчаров (барабани) ще представят Out of The Sun EP в малката зала на Mixtape 5. След няколко месеца в дигитален вариант, сега песните в него се появяват като касетка, издадена от американския лейбъл Custom Made Music. За допълнително ориентиране в музиката и влиянията им, утре членовете на Comasummer, заедно с тези на The Black Swells, Doesn’t Frogs и магазина Threecords Record Store ще пускат музика в The Muse.

Пламен ни разказва за записването и тематиката на всяка една от песните в миниалбума, който също така им спечели място на гръцкия Fuzztastic Planet Festival през 2016.

Out of the Sun е най-бързо написаното и най-лесно записано парче в албума. Първоначалната идея за песента е на Владо, както и текста. Той е провокиран от разочарование и гняв, породени от кофти постъпки на близки хора. Песента е и първата, в която Весо записа бас линията. На пръв поглед е най-комерсиално звучащата в албума, но именно тук имахме възможност да направим някои интересни експерименти, които не беше удачно да приложим в другите.

My Vantage Point е за свойството на родната действителност да парира стремежите ни да разкрием потенциала си, което води до равносметката, че трябва да търсим реализация другаде. Изходящата идея и текстът са мои. Парчето написахме сравнително бавно, а записът и миксът бяха доста трудни. Тук Ники измисли и бас линията, освен органа. Барабаните са на Владо, както във всички останали парчета в албума. За мен тази и Hurricane Love са най-зрелите ни композиции.

Rental Kisses е за сексуалните връзки-еднодневки и за усещането за празнота, когато осъзнаеш, че си прекрачил важна граница, която не можеш да преминеш обратно. Първоначалната идея и текстът са мои. Започнахме записите още през пролетта на 2014, но ги зарязахме, защото сметнахме песента за посредствена. В края на годината я чухме пак, решихме, че е яка и я довършихме. Качихме я и почти веднага я включиха в една белгийска компилация – Psychedelic Underground Generation. По същото време с нас се свърза Фран Ашкрофт – истинска стара пушка от гаражния рок на 60-те. Той е английски продуцент и тонрежисьор, работил в Аби Роуд и редица студия в кралството, САЩ и Япония. Попита ни как и къде сме записали песента, а ние се изумихме, когато ни похвали за работата. После му пратихме и следващите парчета за мнение, а той ни насърчи да издадем албума.

Hurricane Love е написана за чистата и искрена обич, от която всеки се нуждае. Основната идея за музиката е на Владо, както и текстът. Правихме парчето много бавно и внимателно. То беше второто, което записахме. В началото имахме само поредица от фрагменти, които дълго време подреждахме, така че да се получи истинска песен. То е първото парче, в което включихме орган, който Владо записа. Доколкото знаем, това е първата ни песен, която е излъчена в радио ефир в Щатите. Беше най-дългото парче в предаването – колкото 2 или 3 от останалите. Продължават да го пускат по това радио, както и по няколко други.

Man in the Sand беше започната от мен през лятото на 2013, но беше в доста по-психеделичен вариант. В края на годината предложих на Владо да я направим по-ударна и да участваме с нея в един конкурс на Shure. Кръстихме се Comasummer и качихме новата версия на песента в Интернет в началото на 2014. Текстът написахме заедно. В него става дума за бродещ каубой, който среща призрак в пустинята, а той му разказва за живота и смъртта си. Скоро ще запишем и оригиналната версия.

The Trickster е парчето, над което работихме най-дълго. Тактът е неравноделен – 7/4, а китарите са доста противоречиви като стилистика. Трябваше да намерим начин как основната тема да спои странните елементи, като се повтаря почти непрекъснато от различни инструменти. Първоначалната идея и текстът са на Владо. Пее се за някакъв безскрупулен мръсник, който мами гаджето си. Тази песен я писахме и миксирахме доста месеци, а когато дойде време за мастеринга, поради технически проблеми трябваше да я презапишем почти изцяло и да я миксираме наново. В крайна сметка, не съжаляваме.

Припомняме ви и селекцията с музика на групите, асоциирани с Rocket Psyence колектива:

 

Ще се видим в Dead Lovers Club

blackswells

“Мрак. Романтика. Поквара.“ Това са трите думи, с които Миро, вокалистът на The Black Swells, описва музиката на групата. Тя току-що издаде първото си ЕР – Dead Lovers Club, съставено от пет самопродуцирани песни, една от които за свободно сваляне. Първата им изява след пускането му е утре вечер в Mixtape 5 (B-Side), когато точно в 20:30 ч. ще открият концерта на американските нойз рок групи Grooms и A Place To Bury Strangers, едно от имената, които те посочват като влияние на страницата си.

Миниалбумът е плод на последните им две години работа и само част от вече солидното количество авторски песни. Самоусъвършенстването е очевидно основният им фокус в този момент – появата на Dead Lovers Club и по-честите изяви на живо са факт още преди групата да има официална снимка.

„Дълго време правихме безмислени джемове на всякакви места с всякакви хора на всякакви инструменти в опит да сътворим нещо. Идеи – много, хора – бол, но все нещо липсваше. Оправданието винаги беше че нямаме нужната техника, достатъчно хора, достатъчно време. Всеки бълваше идеи, които на моменти много се разминаваха. Тогава с Крум, нашият барабанист и член на Doesn’t Frogs, просто си казахме: „Взимаме едно помещение и го правим! Сега или никога!“, разказва Миро, също така китарист и автор на текстовете.

Съставът се допълва от басиста Станимир и в този вариант по-рано тази година те дебютираха на първото издание на Rocket Psyence Night, което включи Comasummer, Doesn’t Frogs, Nick Chongi – подобно на тях скоростно утвърждаващи се музиканти, в които влиянията от пост-пънка, геридж рока и сайкъделика са в различни пропорции, но добре смесени. Според опита до момента – в случая на The Black Swells най-шумните моменти са най-отчетливо на живо.

  • Повече информация за концерта утре може да научите в страницата на събитието, а билети може да купите в Ticketlogic на цена 25 лв. Утре тя ще бъде 35.
  • Dead Lovers Club може да се чуе и купи в Bandcamp.
  • Първите две песни, които те представиха и които останаха извън борда за миниалбума, могат да се чуят в Soundcloud.
  • 2/3 от The Black Swells е в Doesn’t Frogs, които тази есен също издадоха силен миниалбум.