New Model Army – Sofia, 4KM, 27.02.10

Когато миналата година New Model Army посетиха за първи път България в тридесетгодишнината си история, отидох в 4КМ по-скоро воден от любопитство и слушал не повече от два пъти ‘Thunder and Consolation’ (1989). След концерта групата се появи на афтър партито и без особено притеснение се наредих до хората, слушащи ги от години (някои от времето, когато съм се раждал), подадох ръка на Джъстин Съливън и му казах:

– Здравей, аз съм най-новият ви фен!

–  Най-новият…имаш предвид…от тази вечер ли?!


Така че нямах особени колебания, когато сбъдналите не малко мечти Der Circle обявиха поредната си приятна изненада: New Model Army отново в София, по-малко от дванадесет месеца след първия път. Но сега поводът беше друг: издаването на вдъхновения от световната финансова криза ‘Today is a Good Day’, в който присъства Ocean Rising – песента, която NMA бяха представили на предишния концерт и един от най-ясните ми спомени оттогава.

След подгряване от страна на невписващите се Indignity и раздвижилите атмосферата Bastardolomey на Нуфри, New Model Army, предвождани от Съливън, се качиха на сцената и дадоха начало на емоционалната буря със States Radio. Както тогава, така и сега, изпълнението на групата премина през всички като миг, все едно си сънувал онези приютяващи непокорните „valleys of the green and the grey“ и внезапно си се събудил. На 53 години Джъстил Съливън е с експресивността на човек, който току-що е получил дългоочаквания шанс да разкаже на света мислите си – обзалагам се, през сега, през 2010-та, той е със същия ентуасизъм, с какъвто е бил в началото на 80-те. Без съмнение на такива хора им отива да посрещнат с иронична усмивка новините за разпадащите се от кризата големи сметки.

Думите „Everything is beautiful because everything is dying“ от припева на Autumn звучаха като емблематични за погледа на New Model Army към света – един бунт, който винаги е точно отправен, в който винаги има повече романтика отколкото наивност. Но независимо колко плавно да се вписваха новите песни сред вече утвърдените, най-дивите моменти бяха при срещите на настоящето с миналото – ‘White Coats’, ‘Vagabonds’, както и изключителния бис от ‘Poison Street’, ‘Green and Grey’, ’51st State’ (този път без Нуфри) и ‘225’ за финал накара 4КМ да закипи. Въпреки че публиката (не повече от 200 души) беше осезаемо по-малка на брой отпреди година, любовта на всички луди лица отпред със сигурност е уверила New Model Army, че трето посещение в близко бъдеще ще бъде не по-малко специално събитие. А и англичаните си тръгнаха, оставяйки едно много важно чувство у присъствалите: желанието да искат още.

Под една или друга форма, може би ще го получим на следващото събитие, организирано от Der Cicrle – концертът на мистичния Брендън Пери от Dead Can Dance на 28-ми март в 4КМ.

от Светослав Тодоров (The Fein)

Снимки: Тихомир Рачев и Адриан Ангелов

 





 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *