Опитомяването не сломи звяра

And now the game is changing, and now the rules are thrown away…

Когато една музикална вълна си отива, повечето от вчерашните герои сякаш заживяват в клетка, която доскоро всъщност е била техен дом.Една малка част успяват да се преборят с промените, да станат част от тях и да запазят мястото си сред лидерите. Но има и трета възможна развръзка, която публиката често забравя, тъй като рядко й се напомня: да отхвърлиш тенденциите на настоящето, създавайки твое си време, което само ти си определяш как да тече, където сам определяш правилата.

Това е в сила за Брет Андерсън, чиято солова кариера търпи постоянни удари от пресата, но това по никакъв начин не го спря да издаде три албума за три години, всеки един с различна концепция, която никой не е очаквал да види от човекът, написал някога песен като ‘Lazy’.

След разпадането на Suede през 2003-та, дошло по време на записи на нови песни, след разформироването на The Tears, също случило се насред амбициозни планове за втори албум, Андерсън усети нуждата от създаването на нещо стабилно и без колебания, което да зависи единствено от него и да парира част от стереотипните очаквания на публиката.

Така се роди едноименният солов албум от 2007-ма, последван от записания за две седмици, единствено с пиано и виола ‘Wilderness’. С него бившият фронтмен на Suede стартира и собствения си лейбъл, с който творческата свобода вече бе разгърната напълно. Но през есента на 2009-та беше създаден албумът, който действително доказа, че наистина няма за какво да съжаляваме, че звярът е бил опитоме, макар и в случея, само между стените на студиото. Освен изключително красив в малките си детайли, ‘Slow Attack’  е и изключително точен и фокусиран върху същността си – в него няма пълнежи, няма излишни елементи, той е обикновен, когато идеята го изисква и богат, когато е необходимо. Докато първият албум звучеше на места недокрай развит, вторият в определени моменти твърде минималистичен, новият проект, отначало започнат с намерението да е инструментален, напълно разтваря крилата си. За този ефект голяма роля има абсолютната новост в музиката на Брет – използването на духови инструменти, до голяма степен идея на Лио Ейбрахамс, работил преди това с Ник Кейв, Брайън Ино и др. Не е трудно да различим и влиянието на късните Talk Talk, най-вече в свободата да оставиш звука да се развива в каквато посока си поиска, дори и това да означава продължителен флирт с тишината. А песни като ‘Hymn‘, ‘The Hunted‘, ‘The Swans‘ и ‘Ashes of Us’ доказват, че старите поп инстинкти не са съвсем забравени.

Oще преди да е стартирало турнето към ‘Slow Attack’, Брет Андерсън влезе в студио за четвъртия си албум с идеята всяка песен да е родена от импровизация. По същото време се обяви и изненадващия реюниън на Suede на 24-ти март в легендарната Royal Albert Hall, част от инициативата Teenage Cancer Trust, създадена от Роджър Далтри (The Whо). Тазгодишно издание включва още Depeche Mode, Ноел Галахър, Them Crooked Vultures и самите The Who. Всички приходи от вече разпродадения концерт ще отидат за лечението на деца, болни от рак, а Suede ще излязат на сцената в състава си от периода 1994-2000, родил ‘Coming Up’ и ‘Head Music’.

Ако трябва да погледнем няколко години назад, сякаш ролята на Джон Хърт в последния клип на Suede – ‘Attitude‘, беше като намек на бъдещето на Брет Андерсън – сваляне на грима, отхвърляне на чуждите роли, но някъде в себе си – още носещ дяволското у себе си. И когато трябва, то излиза наяве.

от Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *