На следващата страница (21.10.2013)

elliott-smith1

Днес се навършват 10 години от неизяснената смърт на Елиът Смит. Един от малкото, които ако ти разкажат за разбитито им сърце или колко сив им се струва света, ще им повярваш безрезервно все едно за първи път чуваш за нечия тъга. На страниците на The Guardian може да прочетете архивно интервю от 1999 г., хващащо го в момент на краткотраен мир със себе преди новото изпадане в дупка, издълбана от наркозависимостта му.

Миналата седмица пък Нико, вокалистката на първия албум на Velvet Underground и създателка на прекрасни соло албуми като The Marble Index (1969) и Desertshore (1970), щеше да навърши 75 години. Mojo хвърля нов поглед към изпълнения й с травми живот и по-специално неофициалното събиране на групата през 1972 г., когато тя, Лу Рийд и Джон Кейл правят концерт в легендарния парижки клуб Le Bataclan.

В интервю за Indiewire Клинт Мансел пък разказва за дългогодишната си работа по шедьоврите на Дарън Аронофски, които ще обединят сили и за предстоящия “Ной” с Ръсел Кроу, вече провокирал раздразнението на някои християнски организации.

В селекцията ни от интересни материали от музикалната преса няма как да не споменам вълната от реакции към автобиографията на Мориси, който дебютира в литературата директно със статут на класик. Издадената от Penguin Classics книга е като че ли задължителна, като се има предвид, че “човекосексуалния” бивш лидер на The Smiths може да опише двугодишна връзка с мъж с думи като “моментът, в който вечното ‘аз’ се превърна в ‘ние’. И дано целият шум да помогне на Мориси най-сетне да издаде новия си албум, който от близо от две години се бави поради неудовлетвореността му в контактите си с лейбълите.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *