We’ve seen all we’ll ever need

Ноември е и сме в Кьолн. Излизаме от Muse без глави. На шега си говорим как ще ходим на Уембли. На другия ден обаче обявяват дати и си купуваме билети за втората вечер в Лондон още от предварителната продажба. Почти година преди концерта.

Петък вечер решихме да се разходим до стадиона и да се пробваме да влезем в последния момент по-евтино. Когато имаш билет за другия ден е лесно, защото не ти пука да се пазариш с риселърите. За около пет минути си купихме билети за по 25 паунда. Влязохме тичешком на терена малко след като Лили Алън беше свършила. Muse не случайно са известни със сцените си на живо, всички очаквахме нещо голямо, обаче на влизане имаше „Уау“. Хората бяха построили цял космически кораб. Изглеждаше като опит да се мине сцената на U2, успешен според мен.

Концертът нямаше лошо място за гледане. Дали ще си на няколко метра зад оградата (почти с риск за живота) в цялата емоция на хората около теб, когато виждаш всичките малки подробности на сцената, платформата, която се издига на Undisclosed Desires с цялата група и на Take a Bow само със светещ Матю. Или ще си на най-далечния балкон, ще гледаш как 60 хиляди души пеят и скачат, а пред лицето ти от обикаляща целия стадион лятаща чиния ще виси балерина. Няма лошо място, всичко е невероятно. След пет концерта от това турне с три различни сцени, Muse са невероятни на живо и си заслужават всяко едно ходене. Подозирам къде ще идат всички Best Live Act награди за 2010, отново.

Песните в двете вечери се различаваха, подредбата също. След като в петък си тръгнах малко разочарована, в събота направо ни пометоха. Първата вечер също имаше изненади, но някак изглеждаше като подгряващ гиг. Butterflies & Hurricanes, всички песни участвали в Twilight (включително и ужасната последна), Take a Bow, Soldier’s Poem, на която Матю помоли всички са светнат с телефоните си – гледката беше неописуема.  На другия ден обаче надминаха себе си. Първите песни просто ни оставиха без дъх. Bliss и Map Of The Problematique, които толкова много ми липсваха предния ден. Тъкмо си мислиш, хайде, трябва да починем, хайде, време е за инструментал и започва толкова много исканата и чакана Citizen Erased. Имаше моменти, в които не вярвах, че може да са минали само 20 минути, само 30, само час, понякога не разбирах дали съм стъпила или цялата тълпа се носи във въздуха. По едно време валя, никога не съм се молила толкова много да не спира да вали. Всичко се променя, лигавите любовни песни от Resistance изведнъж са най-красивото нещо на света, защото бандата излита над публиката. Никой не мърда, имам чувство, че хората дори не пеят. След малко всички пляскаме и пеем Our hopes and expectations вместо Матю. За пръв път осъзнавам колко хубава е всъщност Unnatural Selection, с убийствена визия. Hey, hey, hey, ние сме наистина на Wembley, а всичко изглежда като сън.

Клипчетата в тубата са хиляди, а на мен ми е трудно да избера. Цял ден съм като малко дете в магазин за бонбони. Вмъкнала съм малко из поста.

Откриване и Uprising, мисля, че бяхме в ъгъла до стълбището долу:

 

Resistance с цялата сцена:

Двете сетлисти:

10 Септември

11 Септември

малко снимки, които много харесах днес

 

от Асето Джамбазова



One comment on “We’ve seen all we’ll ever need

  1. Rossen

    и за Бифи Клиро нищо не написа, бива ли такова нещо!!:)))
    Иначе всичко беше голямо „хлъц“… Забравихме си граматиките на тва Уембли
    Браво,браво

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *