Срещу течението

Максим Стоименов от Mental Architects и Post-Rock Bulgaria за Indioteque

През последните години много от музикалните фенове взеха нещата в свои ръце и започнаха да работят по организирането на концерти на групите, които харесват, но няма кой да покани в България.

Едни от тях са българската мат-рок група Mental Architects, която стои и зад инициативата Post-Rock Bulgaria. След като срещна подкрепа във Facebook, под това име те организираха радвалите се на голям интерес гостувания на английското пост-рок дуо Khuda, гърците 1000mods, които направиха първия “стоунър-рок” концерт в страната и последно Rosa Parks от Унгария.

В плановете до края на годината влизат още Talbot от Естония (1 ноември) и Tides From Nebula от Полша (19 ноември), които ще бъдат за втори път в София, след като подгряваха концерта на прогресив-рок групата Riverside по-рано тази година. На концерта на Tides From Nebula освен Mental Architects, ще свирят и шотландците Midas Fall.

Когато създадохме Post-Rock Bulgaria искахме просто да видим колко хора в България харесват и се интересуват от този стил”, казва барабанистът Максим Стоименов от съществуващите от десет години, но по-активни отвсякога преди Mental Architects. “В момента, в който минахме сто човека знаехме, че ще има хора, които ще ни подкрепят, дори и групата да не е много известна. Затова започнахме този ескперимент. Искахме и да разберем какво е да свирим с други освен с нашите приятели. Но когато свириш един път в месеца на интересен концерт, вероятността хората да дойдат на следващия е малка. Затова се стремим да разреждаме участията и всеки един концерт да е с нова чуждестранна група, която да носи нещо интересно освен нас самите.

Фактът, че групите са млади и слабо известни в България всъщност не е рисковано за организаторите. “Тъй като те не се толкова познати, те имат по-малки изисквания и проявяват същия ентусиазъм, който и ние имаме. Затова се получава и тази позитивна енергия на концертите, която музикантите отделят и публиката го усеща. Тя знае, че това, което се случва е изцяло заради музиката. Ако пък шоуто е пълен провал, гледаме да сме сигурни, че можем да покрием всичко със собствените ни пари. Най-голям риск поемаме с Tides From Nebula, които са вече утвърдена група и с много конкретни изисквания, но към тях има страхотен интерес, така че това е страхотно предимство.

До този момент всички гостували групи са “безкрайно доволни” от концертите си в София – за 1000mods това е била първа изява извън Гърция, а за Khuda концертът е бил и изключително финансово успешен. “Очаквам с нетърпение Talbot – те са двама и са откровен дуум. Много тежки и много мътни, и много ги бива по атмосферите. Реакция от публиката трудно може да се очаква, тъй като цялото нещо ужасно те стъписва и смачква. Всеки може да свали напълно легално и безплатно албумите им и сам да прецени дали иска да дойде. Те малко по малко започват да влизат в стиловата ориентираност на инструменталния рок – най-вече вкарването на рифове насред инструменталните части. В момента много групи са започнали да бъдат клонинги на групи като Explosions In The Sky, докато групи като And So I Watch You From Afar и Tides from Nebula имат по-голям успех и популярност, има някакво жужене около тях.

Вече се градят и планове за 2012 г. “Всичко зависи от възможностите на определената страна и графика на турнето – дали ще дойдат до Румъния или Сърбия. Иначе всичко се оскъпя и самите групи няма да изкарат никакви пари. Все пак банди като And So I Watch You From Afar и God Is An Astronaut са достатъчно големи, за да имат booking агенти. А те гледат сделката – нямат интерес да са на нула. Достига се до период, в който групите не могат да са единствено и само “за хората”. Примерно както Джони Деп не може да се снима в инди филми заради статуса си на холивудски актьор.”

Освен по предстоящите концерти, Максим продължава работа и по новия албум на Mental Architects – на едни места обявяван като трети, а на други – като дебютен. По-рано тази година те подсказаха за звука му с Patience. Communication. Understanding. Go. EP, продуцирано от Крис Комън, бивш барабанист на пост-хардкор групата These Arms Are Snakes.

Това ще ни е трети албум, но самата промяна, която претърпяхме в начина, по който мислим и правим нещата, ни кара да говорим по този начин. Ранният ни период е по-скоро неосъзнат, а сегашният – малко по-осъзнат. Не отхвърляме това, което ни се е случило от 2001 г. насам, но реално ние сме действаща и активна група от само три години. Случи се едно преорентиране на ценностите – концентрирана работа върху композициите, изглаждане на личните отношения, за да могат да се остави егото назад и на основен фокус да бъде музиката. Не ни отне три години, за да напишем четирите парчета в EP-то, а да достигнем до това състояние, в което можем да го направим.

Mental Architects, в които членуват още Антон Велев и Николай Рангелов, смятат да издадат албума през февруари/март, а появата му да съвпадне с балканско турне. Но то няма да е първото им международно участие – на 23 октомври Mental Architects са в Букурещ с The Ascent of Everest от САЩ и британците Ten.

Нямаме за цел Pitchfork да ни направят ревю, но примерно ни се иска да се съберат едни хиляда човека във Facebook, за да можем да градим аудитория с времето. Лайковете и коментарите са единствено за това да видиш кой потенциално би си купил диска ти – не че измерваме интереса с пари, но това е реалното мерило, за да видиш дали имаш фенове. Направихме експеримент – пуснахме EP-то за свободен даунлоуд в един популярен блог и групата ни във Facebook вече имаше 60 нови члена, а песните се свалиха над 500 пъти в рамките на седмица. Ако тези сваляния струваха по 3 долара, щяхме да имаме за следващия диск и отгоре.

Не мога да определя продажбите на Patience. Communication. Understanding. Go. като обнадеждаващи, но мога да говоря с цифри – направихме бройка от 100 диска, продадохме 70 и имаме 40 дигитални продажби. Но има нещо обнадеждаващо и то не е свързано толкова с музиката – в този свят от милиарди хора трябва да предложиш този интелектуален продукт на хиляда човека. За българския стандарт толкова трябват. Ако работим здраво и изкарваме всяка година албум, дали ремикс CD, дали специално издание, и достигнем до тези хиляда човека, и те купят албумите, ние можем да напуснем работните си места и да се занимаваме изцяло с музика и турнета. И не мисля, че това е толкова недостижимо.

Продуцент на новия албум ще бъде Арън Харис от американеца пост-метъл формацията Isis, който наскоро описа работата си с Mental Architects като вдъхновяваща.

“Срещата” се случва, след като Максим прочита, че след разпадането на Isis Харис е готов да работи с нови групи и решава да му пише. “Не е достатъчно обяснено какво означава човек да продуцира. Той ти помага да си дооформиш демата по такъв начин, че те да станат…нали! Всичко и зависи от целите ти – дали да бъдеш по-комерсиален или по-нестандартен. Човек с такъв опит си има и определена цена. Ние инвестираме в това, тъй като е много облагородяващо да работиш с човек, правил музиката, която искаш да правиш и бил член на група, която слушаш от много отдавна и те е вдъхновявала.

В ранните им песни групата работи с вокали и е твърде възможно те да правят завръщане в музиката им. “В една от песните участва вокала на една австралийска група наречена Clann Zu. Човекът се казва Деклан де Бара, ирландец по произход, много интересен човек. Групата е зверски недооценена за нещата, които прави – в тях има много цигулки, много нестандартен начин и въпреки всичко това са поп песни. Другото гост-включване е от китариста на Giraffes Giraffes, които са от САЩ. Така в процеса участват трима човека, които са ни много интересни. Смятаме всичко в албума да е много емоционално и първично за сметка на EP-то, което е много премисляно.

Максим запазва оптимизма си за българската сцена и то по интересна причина. “Нашата сцена е уникална тъй като я няма. Няма последователност между поколенията и това прави нашата музика много уникална. Дори рока, дори попа, тъй като никой не се е научил как това се прави правилно. В България акумулирането на това, което ни кефи като музика, е довело до едно много изкривено правене на нещата – което е уникално. Всичко зависи и с инструментариума, с който разполагаш, насочваш се към най-близко до теб като музика. И заради това много хора започват с “Тея са българските еди-си-кои, аз ще си слушам оригинала” и не виждат детайлите, а те са уникални. Ако това нещо се представи по правилния начин на запад, то ще бъде печелившо. Ние също сме плод на тази система и този начин на работа. Имаме своите влияния, но ги комбинираме по странен начин. Докато сме благословени да сме откъснати от останалия свят, имаме възможността да развием нещо уникално, а след това чрез интернет да го представим.

Светослав Тодоров



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *