Брет Андерсън в Истанбул

И така. Градът е Истанбул. Мястото е клуб Salon. Концертът е на Брет Андерсън, поводът е последният издаден негов албум – Black Rainbows, а това последна дата от турнето и втора поредна в града. Часът минава 22:00 ч.

Задължителна проверка на всички инструменти, отваряне на всички бутилки с минерална вода и изпробване на машината за дим и ето ни готови, да се срещнем очи в очи и ръце в ръце с чаровния островитянин.

Въпреки, че няколко от най-предпочитаните от мен песни останаха unsung, сетлистът беше повече от великолепен.

Тичахме задъхани през неговите wheatfields само за да разберем, че всъщност сме само едни осъдени exiles, едни самотни actors, които отчаяни очакваме своя crash (about to happen) само за да проумеем, отново и отново, че преди да станем на ashes (of us), пак ще бъдем hunted от съдбата.

Гледахме света през Julian’s eyes, докато някъде там thin men dancing и не мислехме за това, че често нашите possessions ни оковават in the house of numbers, защото с всеки нов полет на the swans, нашите brittle heart(s) не ни оставяха и за миг да (leave me) sleeping, а неспирно ни носеха от едно different place на друго, оставяйки ни без дъх.

Тъй като бях заела почти интимноблизка позиция пред сцената, успях да изживея още по-наситено всяка песен. Изпълнението на Possession е може би най-откровеното нещо, което ми се е случвало някога на живо на друг концерт.

Обаятелният Брет не ни остави и за миг без да контролира емоциите ни. Той е от онези хора, които могат да гледат в теб, да те виждат отвътре такъв, какъвто наистина си. Сляхме света си с него и беше прекрасно!

I am burning, I am still burning!

Йордана Иванова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *