Съвместното ни парти с акустичното кавър дуо LaMarina през септември беше сред силните мигове на 2012 г. за нас. След изпълнението им в Twins, включващо класики на Ейми Уайнхаус, Бьорк и Джони Кеш, те са дали интервю, за чието съществуване разбрахме едва вчера, а днес публикуваме. То е проведено от фотографското дуо Светослава Койнова и John Fru Jones. Но повече от тях може да прочетете в следващите редове.

Ламарина за (експерименталния сайкъделик) инди фолк

Една (все още почти топла, есенна) вечер ние, Светослава Койнова и John Fru Jones от sObjective, се бяхме запътили към концерт на много готиното инди фолк дуо Ламарина (Теодора и Ана-Мария, или Ана-Мария и Теодора), организиран от вече 4-годишните Indioteque в клуб Twins в НДК. И, понеже подранихме, решихме да се върнем, да си вземем “принадлежностите” за интервю – диктофон и фотоапарат – и да пробваме да ги интервюираме. Те веднага се съгласиха… И вижте какво се получи…

Не сме срещали такава комбинация досега – мелодика, китара и глас. Как стигнахте до идеята?

Теодора: Има всякакви експерименти в този стил.

Ана-Мария: Не сме се ръководили от нещо, което сме виждали, нито сме се комбинирали специално. Просто сме много добри приятелки открай време и искахме да правим нещо заедно, не само да се виждаме и да си говорим, и просто се случи така, че това бяха инструментите, които ни бяха подръка.

Т: Ани е пианистка и докато свирехме у тях, решихме, че и навън е хубаво да посвирим, а нямаше как да изнесем пианото. И тя хвана мелодиката, която е наследствен инструмент, и реши да свири на нея.

Споменахте, че често имате проблеми с озвучаването. На какво се дължи това?

Т: Проблемът е по-скоро с класическата китара, понеже тя е трудна за озвучаване, когато има и глас.

А-М: Трябва с един микрофон да се озвучи китарата, а с друг гласът, но те са много близо разположени един до друг и става микрофония. Това е най-простото обяснение.

Т: Но на нас много ни харесва как звучи класическата китара, въпреки че аз не свиря тези разлагания, a свиря като на акустична. Просто ни харесва звука.

А защо ви хрумна да свирите навън?

А-М: Мисля, че просто решихме да съчетаем любимите си неща – да бъдем навън и да свирим. Получи се най-спонтанно.

А къде свирите обикновено? Имаше една кръчмичка, едно местенце, където обичате…

Т: Магданоз. Там всъщност беше първото място, където свирихме.

А-М: Гласуваха ни доверие за първи път.

Т: Беше много мило. Имаме една приятелка, с която всъщност се запознахме в друга кръчма, където просто се разсвирихме случайно.Тя ни видя тогава и каза “не. не, не може просто така”. После с нея станахме много близки и тя впоследствие зад гърба ни уреди да свирим в Магданоз и ние, щем не щем, трябваше да отидем. И оттогава започнахме да свирим тук и там, иначе преди това въобще не сме имали такава идея. Свирили сме на улицата, естествено, там е приятно пространство, за да изпробваш, каквото правиш.

А продължавате ли да свирите на улицата? [интервюто се случи в достатъчно топло време, за да зададем този въпрос]

Т: Днес си говорихме, че…

[В този момент идва човек, с когото се познават от Габрово, и се заговарят:
Човекът: Какво правите?

Т: Говорим си.

Човекът: Може ли да се присъединя?

Т: А може ли една цигарка?

Човекът: Аз я взех от [не разбрахме кой].

Т: Може да си пуша просто от твоята.

Човекът: От Габрово сте, а.

Т: (към нас) Ние сме от Габрово.

Човекът: Онзи ден си седя в Габрово и един свива цигара, а друг седи до него и вика: “Може ли да си дръпна?” и я взема, а до него се още един и вика: “Дай и на мен да си дръпна”. Бяха се наредили трима.

Т: И така става.

А-М: Изкушавам се да питам дали може и аз да си дръпна.

Ние: Спокойно, ние не пушим

После човекът си тръгна.

Та, щяхме да ви питаме дали се възприемате като улични музиканти или въобще някак конкретно.

Т: Не, бих казала, че изобщо се възприемаме по определен начин. Нито като улични музиканти, нито като такива, които свирят по клубове.

А-М: Това [свиренето на улицата] беше нашата страст преди.

Т: То обаче писва по едно време, особено ако си все в един град. Просто тръпката минава, защото нещата започват да се повтарят. И не бих казала, че дори имаме някакъв план да започнем от улицата, след това да свирим на определено място. Бих казала, че със сигурност за сега не сме в план.

А-М: Всъщност удоволствието да свирим на улицата и в момента си го имаме, но бихме сменили “декора”, в смисъл града.

Къде искате да свирите?

А-М: Навсякъде другаде.

Т: Мисля, че имаме още много работа заедно. Общо взето, това, което правим в момента, е просто от удоволствие, а ако искаме наистина да правим музика, според мен, бихме се насочили към сайкъделик, по-електронно звучене и по-трипски неща. И ако тръгнем да се занимаваме сериозно бихме правили друг тип неща, в по-различен стил. Имаме и други търсения и ще е хубаво да ги употребим.

Кои са ви любимите изпълнители от тези стилове?

Т: Например Animal Collective са ми много любими.

А-М: Всъщност това, което ни спира за момента да правим всичко, което искаме, е само липсата на необходимата техника. Иначе аз не се наемам да изреждам любими изпълнители, защото много се разкъсвам между всякакви стилове.

А как се свързахте с Indioteque?

T: Те ни поканиха. Всъщност, днес се запознахме с тях, иначе си водихме кореспонденция. Слушахме им плейлистите, които са чудесни и много съвпадат с нещата, които харесваме. А те са ни открили чрез една публикация за нас в списание Boyscout, после са слушали наши клипчета и са ни харесали.

А-М: Ние бяхме изненадани, че в списанието ни определиха като инди фолк, защото не се определяхме като такива.

Т: А това се оказа вярно.

А-М: Да, но имаме и тези, и други търсения, както споменахме. Засега това, което правим, наистина е инди фолк, но, ако Ламарина продължи да се развива, със сигурност няма да бъде само инди фолк.

Т: Ще бъде експериментален сайкъделик инди фолк.

А-М: Сайкъделик е това, което най-много искаме от сърце и душа. Взаимно е.

Т: Много е неприятно когато се налага да определим нещата в стилове, но, като по-общо, това е.

Имате ли авторски парчета, отделно от тези, които сте създали „на шега“ заедно?

А-М: Не.

Т: Аз си мислех за нашите авторски парчета, че биха станали интересни, ако започнем да ги правим. Но и нашите кавъри са толкова различни от оригиналите. Отделяме много енергия и внимание, когато ги правим, все едно си отделяме енергията за авторските парчета заради тях.

А-М: Това, че нямаме авторски парчета, е чиста доза случайност. Иначе не бихме имали проблеми да направим наши парчета, а и наистина вкарваме много творчество в кавърите.

А кой ви измисли името?

Т: Тя ходеше на репетиции, в една стая с пиано. Веднъж отидох да я видя и …

А-М: Започнахме да измисляме български текстове на някакви песни. Детски песнички за възрастни хора. Там имаше много “тенекия”, “ламарина” и други такива думи се изреждаха. Всъщност, самите текстове на български са абсолютно сайкъделик.

А с какво се занимавате по принцип, освен че сте Ламарина?

А-М: Напоследък другата ми страст е експериментална педагогика за 2-3-4-годишни деца.

Какво включва тази експериментална педагогика?

А-М: Да, също и музикална, но на тази възраст не може да е специализирана музикална, а изобщо развиваща интелекта на детето, за да мисли самостоятелно. Голям проблем на образованието в България е т. нар. зубраческо мислене. Затова в работата си с деца се съсредоточавам в логическото мислене и въображението чрез всякакви неща, които ми идват наум. Децата и музиката са нещата, които ме карат да се чувствам добре.

Т: В момента уча стенография, занимавам се и с графичен дизайн. Сега ще бъда [вече е] трета година в тази специалност.

Интервюто проведоха Светослава Койнова и John Fru Jones, sObjective