Jeniferever за Indioteque

Басистът Оле Билиус и китаристът Мартин Сандщрьом за мистичната музика на групата си. И между другото, остават по-малко от 24 ч. до организирания от Аларма и Indioteque концерт на Jeniferever в Дом на киното.

Имахте ли за цел да изградите чрез Silesia нова и специфична атмосфера в звученето си?

Оле Билиус: Не сме обсъждали много албума, нито сме уточнявали предварително в каква посока ще поемем преди да започнем да пишем. Просто го направихме. Но мисля, че всички знаехме за себе си какво искаме и това беше да покажем нещо различно. Албумът е сбор от различните виждания на всеки от нас четиримата. Мисля, че идеите ни са реакции срещу това, което сме създали преди. Искахме да предприемем крачка напред и за нас това навярно означава да правим по-достъпна музика, тъй като това е неизследвана територия за нас .

Албумът е предшестван от лична трагедия. Бяха ли превърнати чувствата от случилото се в музика?

Оле Билиус: Не мисля, че гледахме от този ъгъл, докато записвахме албума или че това е водеща тема в него. Композираме музиката както изкочи в умовете ни. Никога не анализирам защо пишем песните, които пишем, просто ги пишем. Но всички сме белязани от трагедията, която спомена. Ако става дума за текстовете, то там е по-възможно да започнеш определена тема, с която да изразиш нещо лично и отличително. Но в края на краищата музиката може да означава толкова много различни неща за толкова много хора. Зависи изцяло какво човекът иска тя да означава, докато я слуша.

Макар и да сте известни на някакво ниво, все още не сте се вляли в мейнстрийма. Умишлено решение или лошо промотиране?

Оле Билиус: О, не, с радост бихме станали част от мейстрийма, но бихме искали да го направим с музиката, която правим. Никога не сме имали амбицията тези песни да станат хитове, но би било прекрасно, ако се случи. Главната цел винаги е била просто да пишем добра музика, с която се чувстваме комфортно и знаем, че е качествена. Да работиш с тази перспектива и едновременно с това да достигаш до възможно най-много хора е идеалният вариант. Колкото повече хора ни слушат толкова по-щастлив ще бъда. Не виждам смисъл да си ъндърграунд само за идеята.

Вашите песни са често дълги и сложни. Как се създава една песен на Jeniferever?

Мартин Сандщрьом: Мисля, че няма някакъв установен метод, не, или може би да. Като цяло мисля, че може да ги разделиш на песни, които идват от идея, риф, около който ние надграждаме и такива, които звучат просто като джем сешъни. Повечето имат малко от двете, но обикновено е първото – аз или Кристофер измисля риф и оттам измисляме други части.

Имате повече миниалбуми отколкото дългосвирещи…

Мартин Сандщрьом: Не точно, ако смятаме като за начало моментът, в който станахме групата, която сме в момента. За мен тя започна, когато аз се присъединих (хаха!). Всичко преди нашето съвместно EP с The Next Autumn Soundtrack звучи все едно е друга група, въпреки че това е първият издаден диск, откакто се присъединих. Така че ако смятаме следващите проекти, то ние имаме три мини и три стандартни албума. Обожавам концепцията за албума, но ми харесват и малките формати, особено когато става въпрос за по-сложна и многопластова музика. Имаме един много дълъг трак, който не включихме в Silesia и мислим да го издадем като EP, разделено на три песни.

Първото ви издание е от 2001-ва, а според Wikipedia групата е сформирана през 1996-та. Можеш ли да разкажеш повече за тези ранни години в Упсала?

Мартин Сандщрьом: Преди да се присъединя към Jeniferever, те вече бяха пуснали много записи на CDR и след това десетинчова плоча през 2002-ра. Но мисля, че всички чувстваме, че историята на групата истински започна през 2003-та, не само, защото аз се включих, но и заради промяната в насоката и фактът, че вече бяхме адекватно издавани и концертиращи. През 96-та групата реално бепе три 12-годишни деца, които пееха из Упсала, където намерят, а аз бях няколко години по-голям и в друга банда. През следващите години свирихме няколко пъти заедно и те много харесваха моята група, хаха. След като първоначалния им китарист ги напусна, получих покана да се включа. И от този момент нататък нямам намерение да отивам другаде.

Светослав Тодоров



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *