Gorillaz – Plastic Beach

It’s not a green record. It’s not a judgement on the world. It’s just a picture. Plastic Beach: it’s another place, another way of looking at the world. And this is its soundtrack….

Едно от нещата, които правят Gorillaz специални е, че Деймън Олбърн и Джейми Хюлет винаги знаят кога да се отдръпнат и кога да се завърнат, кога публиката отново има нужда да види още от анимираните им лудости.

Plastic Beach‘ се появява пет години след ‘Demon Days’, но това го осъзнаваме, когато го прочетем – сякаш паузата е била съвсем кратка. Може би защото синглите, с които ги свързваме, просто не остаряват – продължават да звучат толкова свежо, колкото когато сме ги чули за първи път. Един радиофоничен поп, който никога не е бил само поп. В новия албум всичко, което прави Gorillaz това, което са, отново е на преден план. Но този път то е подплатено с концептуални текстове за консуматорството на хората и как то променя природата, и дори още по-изненадващи и хаотични гости: от Снуп Дог, през участвалите в миналогодишния Park Live Fest Little Dragon, старите майстори Лу Рийд, Марк Е. Смит (The Fall), Мик Джоунс и Пол Симнън (The Clash) до Ливанската национална филхармония.  Може би третата фаза в историята на Gorillaz щеше да е дори по-ексцентрична, ако записите с The Horrors и Бари Гиб (Bee Gees) бяха издадени.

Едно е сигурно – независимо дали ги обичаме, дали ги харесваме или просто бегло следим какво се случва с тях, никога не е скучно.

от Светослав Тодоров (The Fein)

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *