Кратък фестивален гайд от Асето

Отдавна си мисля да напиша кратък фестивален гайд. Не че съм някакъв капацитет, но съм била на един-два и знам някакви полезни неща.
Ако случайно ви е писнало да чакате любимите си групи да дойдат в България или някой да направи адекватен фестивал, който не е насочен към по-тежките стилове или пък не е събрал групи на принципа „който се навие за парите, които предлагаме без значение от стиловата насоченост“ винаги можете да погледнете към останалата част на Европа. Там със сигурност ще се изкефите и на групите и на организацията и озвучаването и на разнообразието от хора. (И да направите фестивал сами може, но май ще излезе по-скъпо).
Нещата на практика не са невъзможни, не са неосъществими и не трябва да си продавате душата за тях. Безценни са само изживяванията.
Като начало са ви нужни приятели, с близък до вашия вкус, кола и малко повече желание. И трите неща се намират трудно. Понякога може да се пътува със самолет, но е неудобно, заради багажа и местата, на които се организират фестивалите. В повечето случай са извън големите градове, но пък има организиран транспорт за без пари или сравнително евтино.  После започва избиране спрямо мястото, цената, изпълнителите. Цените на фестивалите растат с времето в зависимост от това, колко са продавани, колко са известни, колко групи има обявени вече и колко остава да се обявят. Но доста често започват от по-малко от 100 евро. Няма сила, която да ме убеди, че 100 евро за 4 дневен фестивал с 4 сцени е по-малко оферта от 80 евро за двудневен фестивал в Разлог.
Най-големите разходи са билет, път и разни пътни такси.
Ако изберете класически фестивал в поле до село с къмпинг и паркинг в тревата, трябва да внимавате дали билета включва тези неща или се плащат отделно. Има някой много важни неща, които да си носите:
– палатка – ако нямате, може да се вземе назаем, може да се купи от метро за 20 лева, но има шанса да не издържи, ако стане някоя буря или наводнение
– чувал, шалте – може и без двете, но с тях е по-топло. аз лично без шалте не тръгвам никъде, пък и те са евтини.
– дъждобран + гумени ботуши – чудех се дали да не са първо място. чудно е, че ги носиш с години в теб, но когато ти потрябват спасяват животи. особено ако 70 хиляди говеда разорават едно мокро поле с крака.
– дък тейп – онова метално тиксо, което е много здраво и с него може да поправяте палатки, рейки, дрехи, столове, обувки и каквото ви хрумне
– шалче, шапка, крем за слънце – шалчето може да се ползва да си покриете устата в някое пого в пясък, или да си покриете главата или да си издухате носа, другите неща е ясно за какво се ползват. шапките с козирки са доста приятни при дъжд. последно ми се искаше да имах и каска на главата.
– алкохол – може да се купи отвсякъде по пътя, важно е, че в къмпинг не пускат със стъклени бутилки, трябва да си прелеете всичко в пластмасови. на повечето фестивали в къмпинга предлагат студена бира за около 1 евро, на терена на фестивала вече е към 4-5 голямата. Там също може да се влиза с течности в кутии от сок. Мисля, че идеята е, че ако хвърлиш затворена бутилка по Джаред Лето, може да умре, ако хвърлиш кутия сок тя най-вероятно ще се скъса.
– храна – пак е хубаво да си имате предварително, без големи буркани, които да намерят на входа. иначе на място е нормално, продават всякакви боклуци тип сандвичи, китайско и т.н.
Минаваме малко в графата лукс
– тента – от онези белите, от сватбите по полянки, ако попаднете на място, където няма никаква естествена сянка, е незаменина. Минус е, че не са много стабилни при лошо време, носят се неудобно и има риск да ви я откраднат.
– столове – такива разгъваеми за къмпинг
– нож и разни прибори – лъжици, чашки, ала бала, аз си нося и малко газово котлонче, за да не ми се налага да разбера какъв е животът без кафе. внимавайте с ножа, ако е голям може да се заколите с него или да ви го вземат на входа на къмпинга
– чук – пак е глезотийка, обаче се е случвало колчета без чук да няма как да се забият
– музика – може да си измислите някой комплект малки колонки с батерии или да се надявате музиката на съседите да е хубава
– хладилна чанта – като си вземете студени бири да си ги сложите вътре, не разбрах дали работи всъщност
– gps – за колата, помага да не се изгубите по магистралите, пътната карта също върши работа, но е хубаво да е по-подробна. по принцип по сайтовете има точни описания за стигане, а като се набижи хората са сложили разни маркировки и табелки.
– кърпа + три тона мокри кърпички – значи, баните винаги има, понякога са много на едно място, понякога са разпръснати из целия къмпинг, в повечето случай са гадни и се чака много. Ако мъжката баня е празна и работи, женската ще е пълна и водата ще е студена или обратното, ако опашката е 500 метра със сигурност топла вода няма да има, за да ви е гадно, понякога се плаща. Важно е като си разпъвате палатките да внимавате да не сте в близост до баня или течаща вода, почти винаги се наводнява пространството около тях и ботушите се налага да ползват и без да има дъжд.
В къмпинга минуси са пияните прасета, ако има немски или английски такива нещата загрубяват, рискът да ти опикаят палатката, да те замерят с кал и разни такива, но пък е забавно да обикаляш и да гледаш drinkin-games, шарени тениски на различни групи и фестивали с групите от предните години.
* Коментарът за сока е случаен, спокойно можех да използвам и името на вокала на My Chemical Romance, aко не ме мързеше да го потърся в гугъл.

Ася Джамбазова (kirkerona)



3 comment on “Кратък фестивален гайд от Асето

  1. трудно-намиращ-се-приятел

    чантата работи … в случаите когато имаше нещо в нея просто или свършваше преди да има възможност да се стопли .. или навън си беше студено … във всеки случай и двата варианта помагат .. макар че при втория yискито и йегера са доста приятни .. стига да не ти ги изпият

    хх

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *