Esben & The Witch – музика с много асоциации и без влияния. Интервю за Indioteque.

Във време, в което в даден момент една група е възхвалявана до небесата, а в друг е отново на стартовата позиция, не е лесно да се опиташ да пробиеш и да останеш в слушалките на аудиторията. За сформираното в Брайтън трио Esben & The Witch, наименувало се на зловеща датска приказка, моментът е ключов. На 21 януари под знака на Matador излиза вторият им албум Wash The Sins Not Only The Face, наследник на дебютът Violet Cries, който провокира BBC да ги сравни със Siouxsie and The Banshess и ‘по-мрачен вариант на The XX’, а вокалистката Рейчъл Дейвис като ‘злата сестра на Флорънс Уелч’. Drowned In Sound смятат, че музиката им те потапя в друга реалност или поне достатъчно дълбоко, за да са ти ‘нужни са няколко минути, за да се отделите от хватката на този албум. (The Guardian).

Но вместо Siouxsie and The Banshees и Bauhaus, Esben & The Witch са по-скоро обърнати към звуковата абстрация на Liars, книгите на Набоков и атмосферата на ‘Туин Пийкс’. Китаристът Томас Фишър обширно разказва пред Indioteque какво вдъхновява и сплотява групата, която дори и да не стане the next big thing, може би ще тормози периферията на мейнстрийма още дълго.

Синдромът на втория албум

‘Не почувствахме никакво напрежение по времето на записите. Мисля, че това е защото имахме много ясна идея какво искаме да постигнем в началото. Прекарахме около година на турне с първия и през това време всеки един от нас започна да се заиграва с различни идеи. Забранихме си да работим по тях на саундчекове, а да ги запазим за момент, когато можем да им отделим достатъчно време и внимание. Това означава, че бяхме доста фокусирани и амбицирани да започнем работа без каквито и да било странични влияния’.

Wash the Sins Not Only the Face

‘Мисля, че има голяма еволюция в начина, по който създаваме музика. Развихме се като музиканти заедно и едновременно, и с това се чувстваме все по-комфортно в ролите си в групата. Когато бяхме все още на етап писане и композиране, решихме да се изолираме в околностите на Съсекс. За нас беше важно да се отделим от Брайтън, за да разбием рутината, която бяхме изградили. Цялата техника беше с нас, което ни позволи да звучим повече като на концерт.

Fun Fact

Една вечер имаше буря навън, електричеството угасна и с Рейчъл излязохме, за да видим какво става. Междувременно Даниел, който имаше контузия в крака, трябваше да ни чака в тъмното със свещ в ръка. Нямаше ток още няколко часа, така че, когато се върнахме, свирихме до края на вечерта изцяло акустично’.

На чисто вместо част от ривайвъл

‘За нас е все още странно, когато видим, че нашата музика е определяна като готик. Ако трябва да говорим чисто музикално, това не е нещо, което всеки от нас слуша особено често или което би определил като влияние. Все пак харесвам готическия стил като литература или примерно в архитектурата, но по отношение на музиката, влиянията ни в тази сфера са малки. Нашата цел винаги е била да създаваме нещо ново и като такива хора, ние не сме заинтересувани от възраждането на вече отминал стил’.

Твърде мрачни за 21 век?

“Намирам за много естествен интересът ни към теми, които за други биха изглеждани меланхолични и мрачни. Емоции като гнева и съжалението са изпитвани от всеки и ги засягаме в музиката си, тъй като и за тримата това е начин да се почувстваме изчистени от тях впоследствие. Това, което се опитваме да направим напоследък, е да балансираме всичко това и с другите страни от живота, които ни вълнуват като хора. С новия албум направихме няколко големи крачки към тази цел . Наскоро гледах “Туин пийкс” и се замислих как някои доста плашещи сцени стоят до такива, които са смешни, ежедневни. Бихме искали да вкараме това в музиката си. Подобно на Liars, които в албумите си постигат този невероятен баланс между дълбочината, меланхолията и чувството за хумор.”

Моментната слава

‘Това се случва доста често наистина. Мисля, че обяснението е, че просто има голям глад за нещо “ново” и нетърпеливостта то да бъде открито, изключва възможността да отделиш време и да виждаш как ситуацията всъщност се развива. Като някой, който се опитва да прокара път в живота си чрез музиката, смятам, че е важно да сме силни, постоянни, да сме наясно с предразсъдъците и да останем възможно най-настрани от влиянията. Щастливи сме, че имахме време да циментираме метода си на работа и да станем по-опитни преди някой въобще да беше забелязал, че правим нещо. Но все още се развиваме, не страдаме от липса на идеи и смятам да продължим уверео в бъдещето. Щом можем да съберем група от фенове, които искат да бъдат част от това, то ние вече сме изпълнили мечтата си и ще работим, за да я задържим.

Светослав Тодоров (The Fein)

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *