British Sea Power за Indioteque: Щастливи сме с мизерния си живот

british

Едновременно еуфорични и меланхолични, вписващи се и странящи от ставащото в музиката, British Sea Power са готови с още един албум, който има трудната задача да синтезира в рамките на десетина песни всичко, което са те. Machineries of Joy, издаван от Rough Trade, излезе в началото на месеца и веднага зае номер 2 в инди чарта на Великобритания и номер 19 в общия, където групата има сигурно място още достигналите си до сребърен статут албуми The Decline of British Sea Power (2003) и Open Season (2005), и влезлия в топ 10 и номиниран за “Мъркюри” Do You Like Rock Music? (2008). Не че чартовете имат чак такова значение, особено днес, но за толкова самобитна група като British Sea Power, привличането на интереса на широката аудитория е показателен за присъствието на онази подправка в музика, която прави от нестандартното нов стандарт.

Machineries of Joy е всъщност албум-експеримент, който води началото си от серията мини издания, които групата пусна през миналата година, които те представяха с месечни концерти в клуб Krankenhaus в Брайтън, градът, в който се сформират през 2000 г. Част от песните в шестте EP диска влизат в Machineries of Joy, но в доста по-различни варианти от акустичното и lo-fi звучене на първоначалните версии.

‘Написахме тези песни за период от 12 месеца. Някои от тях написахме в Уелс, а други на Марс’, обяснява пред Indioteque ковокалистът, китарист и басист Нийл Уилкинсън, по-известен просто като Хамилтън. Началото на коментарите му предвещават, че ще размерем едновременно всичко и нищо за новия им проект. ‘Тези, които направихме в Уелс, бяха много тлъсти, тежки и смели, докато марсианските песни се получиха доста космически и влажни. ЕP изданията бяха записани къде ли не, в кафенета, в хамбари, така че атмосферата и качеството често бяха на различни крайности и въобще извън контрол. А албумните версии бяха записани на живо в студио в Брайтън с възможно най-добрата техника, за да постигнем истинска цялост на звученето. А и да имаш шест глупака в една стая е по-добре, отколкото да си сам в нея.’

Творчеството на British Sea Power е изпълнено с литературни препратки, а името на албума е взето от заглавие на сборник с разкази на Рей Бредбъри. ‘Рей е стар наш любимец и неговите истории многократно са ме завеждали на различни пътешествия в нощите. Песента When a Warm Wind Blow Through The Grass пък се казва така, тъй като се замислих, че би отивало на книга на Джон Стайнбек, а и донякъде той ни вдъхнови за нея. Преди време прочетох неговите книги на един дъх и ми хареса как те транспортират в изглеждащата почти като сън Америка. “Пътешествие с Чарли” е любимата ми книга от него, а и кой не би искал да пътува в Чарли?’

Криволичещият в различни емоционални направления звук на British Sea Power често отпраща в полетата на меланхолия, а като се има предвид, че са малко тези, които си я позволяват в пълни обороти днес, чувстват ли се по някакъв начин индивидуалисти сред всички останали? ‘Някои казват, че меланхолията е най-трайната емоция в човешкия живот, но ние от британските военноморски сили се опитваме да сме щастливи и да изследваме пълното разнообразие на човешки чувства. А те съответно дават живот и енергия на нашата музика’, смята Хамилтън, който не се дразни ни най-малко от това, че албумите им, макар и да имат успех, сякаш винаги остават на няколко крачки от големите имена в чартовете. ‘Може би, ако се бяхме постарали да правим по-лесносмилаема музика, щяхме да имаме лъскави обувки и да ядем в скъпи ресторанти, но ние сме като цяло щастливи със скъсаните си обувки и мизерния си живот. Също както няма как някой да изглади корубата на костенурката, така и няма как някой да изглади нашето звучене от ръбовете му. Не завиждаме на големите банди и съчувстваме на тези, които ги имитират. ‘

А може би това, което пречи отчасти на по-младите групи, са и постоянните събирания на величията от близкото и не чак толкова близко минало – проблем, който наскоро Foals отбелязаха заради липсата на нови имена сред големите фестивали. Хамилтън отговаря по-скоро завоалирано, но все пак с ясно послание: ‘Предполагам, че тези стари момчета просто са разбрали, че животът сам е доста скучен, така че са извадили дрехите от гардероба и са си повярвали, че отново могат да бъдат интересни на всички. Но все пак да извадиш старата китара е по-добре, отколкото да стоиш пред телевизора, така че браво на тях.’

Концертите на British Sea Power рядко достигат до Източна Европа (всъщност най-близко до нас са били на изявата си в Прага преди пет години), но всъщност между групата и България съществува връзка. През 2008 г. те имат участие в шоуто на Джулс Холънд с Лондонския български хор.

‘Джонатан Рос е голям фен на българската фолклорна музика. Българите са яки хора, а хоровете ви са невероятно впечатляващи. Просто решихме да излезем на сцената с хор и си казахме „Ами тогава трябва да си намерим малко българи за целта!”. Нашият китарист Нобъл се обади на Чичо България и уреди останалото. Сърдечни поздрави до всички българи, където и да се намират!”

Интервюто е проведено със съдействието на Анимато мюзик.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *