The Big Pink в Глазгоу – introducing A Brief History of Love (in 70 minutes)

Няма нищо по-прекрасно от това, да живееш в град, който всяка банда включва в британското си турне. Няма как иначе, former second city of the Empire.

Това беше само увод, провокиран от една мисъл, която ми прелетя през главата, докато си купувах билета, а именно, че на много малко места може наистина да проследиш развитието на една банда от първия сингъл, през първия албум, първото турне, първата награда.

Купих си албума като шега точно на 14ти февруари. Щях да си го купя така или иначе, обаче реших, че «денят на влюбените» е денят, когато трябва да чуя албум, посветен на любовта. Днес, 9ти май (без какъвто и да е официален празник на тази дата), бях на техния (първи, доколкото знам) концерт тук.

Въпросният гиг се проведе, за голяма изненада, в една зала, която в най-добрия случай ще събере 300 човека.  Другото, което изобщо не бих искала, но въпреки това ще разкажа за, са подгряващите банди. Да, имаше подгряващи банди, цели две. Първата, Is Tropical, са забавна и шумна инди-електро-поп-с-кърпи-закриващи-лицата-им банда, които, за съжаление, не могат да пеят. Честно. Другата е Esben and the Witch, които са от онези експериментални банди, които прибавят и наслояват всякакви звуци, просто «за да има».

И така, след известно време на поглеждане към часовници и учтиво ръкопляскане, след като техниците нагласиха инструментите и изпробваха светлините, сцената притъмня, светнаха сини светлини от дъното, пуснаха пушек и отнякъде започна един пищяш звук, и ето – две минути по-късно на сцената излизат Robbie Furze и Milo Cordell, заедно с Akiko Matsuura и Leopold Ross и правят един концерт, който – ако не е концертът на живота им, то със сигурност е в топ 3, защото – както и те самите споменаха няколко пъти, това е едва третият им самостоятелен гиг на «родна почва». Robbie през цялото време беше толкова щастлив и толкова подскачащ по сцената, толкова ухилен между песните, че в един момент започва да ти става хубаво, че това е банда, която всъщност се забавлява с всичко това, отговаря на реакциите на публиката.

Тук е мястото да кажа, че Robbie и Milo не са гейове и всичко е тръгнало на шега, защото се чудели какво да направят, което да не влиза в клишетата за инди банди. Вмъквам го, защото в някакъв момент Milo и Леополд си размениха – каквото приличаше от другия край на сцената – кратка целувка, което не би било особено странно, като се има предвид репутацията ина бандата. Моето мнение: те просто си казаха нещо, но видяно от неправилен ъгъл.

Неочакваното беше нивото на звука. Моите очаквания бяха в най-добрия случай да започна да се прозявам някъде на петата песен. Не, че очаквах да е скучно, но очаквах китари, акустика и прегърнати двойки. Вместо това получих китари, синтезатор, барабани и много, много шум.

Междувременно Akiko се опитваше да си поеме дъх между смяната на палки (поне три смени!), a Robbie ръкомахаше на човека зад пулта, защото нещо не работеше като хората (аха, много лошо озвучаване, което явно се е случило и в Щатите).

Тъй като нямам сет-листата от вечерта, ще ви кажа само за последната песен, естествено Dominos, на която всички крещяха и всички подскачаха. Въпреки че песента е буквално изтъркана от въртене, бързо превърнала се в денсфлор химн, момчетата (и момиче) направиха едно брилянтно закриващо пизпълнение, след което се извиниха, че не остават повече, но обещаха следващия път да са записали поне още един албум.

 

Та това е – накратко за един кратък гиг, който не успя да ме разплаче (както направиха Editors началото на март), не провокира никакви мисли за живота, но със сигурност ме накара да забравя за финалния ми проект за следващата седмица и освен това ми даде да разбера защо The Big Pink са наистина Big и защо NME повярваха в тях преди те да издадат първия си албум.

Можете да ги намерите на http://musicfromthebigpink.com/ , откъдето можете да си свалите съвсем безплатно някои сингли и ремикси, както и кавърът им на Sweet Dreams на Beyonce, който съвсем сериозно звучи много по-добре в новата си версия.

от Нели Жечева



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *