Bambara: Донесете си тапите за уши!

bamba

A Place To Bury Strangers може да са звездите на вечерта, но днес публиката в *MIXTAPE 5* ще усети под кожата си още една група, която има способността да пренася в други измерения. Това са Блейз Батех, Рейд Батех, Уилям Брукшир или просто Bambara, които тази пролет издадоха дебютния си албум Dreamviolence, провокирал сравнения с ранните Nick Cave & The Bad Seeds и Swans, и определения като ‘маниакално депресивен’ и ‘като съставен от записани кошмарни писъци’.

‘Сигурен съм, че музиката ни е вдъхновена от сънищата почти като всеки елемент от живота ни, но със сигурност лириките са директно взаимствани от сънищата.’, казва Блейз, вокалистът на триото. ‘Много от образите, които се промъкват в песните, са всъщност това, което Рейд сънуваше в периода на записите.’

Въпреки че са често описвани като тепърва набиращи скорост, всъщност Bambara имат дългогодишна история. ‘Запознахме се, когато бяхме деца на по 6 години, тъй като учихме в едно училище в Атланта. Станахме добри приятели и когато вече бяхме на 12-годишна възраст започнахме да свирим заедно, предимно кавъри. Свирили сме в училище и в гимназията преди да станем по-сериозни, а с осъзнаването, че сме истинска група, дойде и името Bambara, което е взаимствано от героя в MTV сериала Aeon Flux’.

Призрачната атмосфера на звученето им поражда дори сравнения, че музиката им е излязла от филм на Дейвид Линч. ‘Голяма част от настроенията на песните са всъщност моменти, в които сме творяли от някаква по-кинематографична гледна точка. Бихме искали да можем да създаваме сцени и образи както чрез музиката, така и чрез текстовете. В други думи, искаме това, което правим, да провокира определена визия в съзнанието на слушателя’.

Въпреки че често лириките в Dreamviolence са минималистични, те са всъщност подчертано поетични, а историите в тях са обикновено на фона на пътувания, а думата teeth (‘зъби’) често отбелязва присъствие сред строфите. ‘Обръщаме внимание на текстовете също толкова, колкото и на музиката. Рейд пише лириките и е типично за него да си представя съдържанието визуално и да обединява картините в цялостна история. Песните в Dreamviolence са свързани тематично по някакъв абстрактен начин чрез цикличност на тези образи и послания. Понякога очевидно, понякога доста прикрито.’

Сред специфичните елементи в музиката на Bambara е, че самата тя звучи като нечия случайно записана репетиция или архивен запис на недооценен в миналото албум – принос за това може би факта, че той е записан в мазето им. ‘Със сигурност това се отрази на звученето. Работихме с много малък набор от техника, но не се оплакваме, тъй като да звучиш сурово е много по-интересно от това да се стараеш на изпипаш всичко.’

Блейз не е сигурен как музиката им ще се развие в следващите проекти, но в момента те работят по песни, които имат по-голям акцент към вокалите, но остават верни на ‘шумното и пълнокръвно’ звучене. Колкото до реализация на музикалната сцена, те смятат, че днес всеки има възможност за своя голям пробив. ‘Но въпреки това не е лесно да си в група днес. Няма на кого да разчиташ да те закара там, където искаш да си – трябва сам да работиш за твоето развитие. Налага се да прекарваш в писане на имейли толкова време, колкото прекарваш в композиране. И това е непрестанен режим, на който много хора не издържат, дори ние често се пренасищаме от този начин на живот.’

Колкото до концерта с A Place To Bury Strangers в София тази вечер от 20 ч. Bambara искат да кажат само едно: Носете си тапите за уши!

Билети за тазвечершното събитие може да купите в Ticketstream.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *