Anathema – We’re Here Because We’re Here

in the moonlight’s pale embrace
we come to know the space between us

Anathema са често нареждани до лидерите на готик/дуум вълната от началото на 90-те, но с годините групата се отдалечава възможно най-далеч от тези асоциации, осъществявайки рядко виждана прогресия. ‘Атмосферичен рок’, определението, което някои им дават, до известна степен описва и част от внушението на новия ‘We’re Here Because We’re Here‘. Най-вече заради атмосферата, която наистина изграждат, заради начина, по който от тон колоните излиза нещо, което превзема и променя пространството между четирите стени. А първият им албум от седем години насам има какво да допълни към този прекрасен свят…

Името на албума идва от песен, популярна през Първата световна война и окуражавала войниците да продължат да се сражават на фронта. Но в случея на Anathema, думите нямат чак толкова общо с кръвопролития и сражения, колкото с усещането на братска връзка между членовете, за това да си едно цяло с някой, който те допълва. И може би това самосъзнание е ключът към разбирането на самопродуцирания ‘We’re Here Because We’re Here’, където хармонията е над хаоса, светлото над тъмното, мъдростите над колебанията. Всичко е премерено с точност, като затова със сигурност са помогнали Стив Уилсън от Porcupine Tree, който е миксирал песните и Джон Аштли, работил с The Who и Led Zeppelin, и поел отговорността за мастерирането. А вокалите на присъединилата се за постоянно Лий Дъглас вкарват една интимност и задушевност в песните, без която не бихме могли да си ги представим, тя се превръща в немислимо неразделна част от гласа на Дани Кавана, особено при кулминационните припеви на ‘Summernight Horizons‘ и ‘Everything‘. И разбира се, всичко това носи горчилката, че не успяхме да ги видим на живо в София, след поредната издънка на онази агенция.

Предполагам, че ако бях сред онези, които са чакали ‘We’re Here…’ цели седем години, може би щях да видя повече минуси (този, за който се сещам е, че намирам първата част на албума за значително по-силна от втората), но като човек, който беше отнесен от Anathema сравнително скоро, тези десет трака са като цветове на картина, съвършено точно подбрани. С малки детайли, които виждаш като се приближиш към тях и нови открития, като се отдалечиш.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *