White Lies – Ritual

Мненията за Ritual, новият албум на White Lies, варират от ако го подарите на ваш близък, вие нямате уважение към него (The Quietus) до напомня за ранните U2, когато Боно считаше Echo & The Bunnymen за най-голямата конкуренция на групата (BBC).

Във втория си албум лондонското трио не се стреми да представи напълно нова страна от себе си, а до голяма степен продължава да дълбае в същата посока, което донякъде обяснява смесени реакции на критиката. Донякъде, тъй като за същото твърде много имена са толерирани. И все пак дълбаенето в същата посока не е напълно същото – този път то е много по-скоростно, по-концентрирано и насочено право в мрака без погледи встрани. Перфектният сингъл Bigger Than Us е чудесно доказателство за това с богатата си продукция, за която отговорен е Алън Мълдър, име, което само по себе си е доказателство, че White Lies са вече в по-горна категория.

Значително по-електронен от To Lose My Life… (2009), но без това да засенчва ролята на китарите, Ritual е ход напред в кариерата на White Lies, но в никакъв случай скок. Препратките към 80-те и пост-пънк залитанията остават дълбоко вкоренени в музиката им, на места звучаща така, както Duran Duran биха звучали, ако някога Саймън Льо Бон беше решил да документира депресивните си периоди. Усеща се, че пост-пънк ривайвълът вече е дал каквото е могъл на музиката, а всеки опит на White Lies за по-различно звучене изглежда закъснял, след като все пак албум като In This Light And on This Evening на Editors беше издаден преди година и половина. Именно тези опасения поставят Ritual в една евентуална неблагодарна позиция – силен албум, изгубен в прехода между стиловете в зората на новото десетилетие.

Светослав Тодоров (The Fein)



One comment on “White Lies – Ritual

  1. Pingback: Tweets that mention White Lies – Ritual | Indioteque -- Topsy.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *