Le Fabuleux Destin d’Adrian Thaws

Само две години след силното завръщане, което ‘Knowle West Boy’ беше, Трики е готов да ни представи ‘Mixed Race‘. Албумът е изцяло записан в новия му вдъхновяващ дом – Париж. Заглавието добре описва омесеният в различни влияния музикален свят на десетте песни: отвежда ни от Кингстън до Бристъл, от Париж до Алжир. А пътуването трае едва половин час, динамично и кратко.

Макар и различен от предишните му творби, ‘Mixed Race‘ е и известно завръщане на Трики към едно по-минало и по-лично аз.  По негови думи, ‘Knowle West Boy’ е бил силно автобиографичен, откъм позицията на настоящето, докато сега той ревизира миналото. ‘През първите 40 години се опитваш да избягаш от вкъщи, през следващите 40 – да се завърнеш.‘ А домът е особено понятие за Трики, по паспорт Ейдриън Таус – баща му напуска семейството още преди синът му да се роди (‘поддържаме връзка, говорим си един път на 10 години‘), майка му се самоубива, когато той е едва на четири, виждал е с очи как единия му чичо наръгва с нож другия. Наскоро губи братовчед след престрелка в Лондон. Отгледан е в почти необзаведения апартамент на баба си. Неотдавна, след като намира и вижда за първи път обща снимка с майка си, изведнъж решава да проучи корените си, които го отвеждат до Кардиф, Ямайка и родствена връзка с вожд в Гана. 42-годишният Трики прави неочаквани промени и в начина си на живот: в интервю споменава, че не е пушил трева от три седмици, което не му се е случвало от времето, когато е бил на 15.

С ‘Mixed Race‘ той смело разкрива картите си. Описва го като ‘напрегнат, уличен и градски, почти като филм‘. Но стиловото разнообразие в албума е колкото феноменално, толкова и в негова тежест. Кратките песни показват как могат да звучат като едно през призмата на създателя си, но така и не излъчват истински запомнящ се кулминационен момент, въпреки че ‘Really Real‘ e близо до това. Преминават през теб преди истински да си ги усетил. Идеите са като нахвърлени и с внезапно сложена точка преди да се разкрият напълно. А именно в липсата на граници, сложността и преливането на мелодии и влияния ‘Maxinquaye‘ е това, което е и до днес. Но все пак Трики, който е и продуцент на настоящия албум, отново утвърждава индивидуалността си. Единици биха рискували да запишат толкова кратък като времетраене материал с толкова широк обхват на експерименти и пресичане на жанрове. Единици биха могли въобще да го реализират.  Но какво съзнанието ще извика, докато го слушаме, като че ли зависи изцяло от нас. Не по-малко на пръв поглед хаотичен като националности и стилове е и подбора на колаборатори. Сред тях са новата му муза – ирландката Франки Райли, както и по-малкия брат (тринадесети от общо четиринадесетте деца в семейството) на Трики и Боби Джилеспи (Primal Scream).

Мога да работя в студиото с който и да е. Всеки може да пее, трябва просто да намери правилните думи.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *