Tom Waits – Bad As Me

Има музиканти, които са култови за цели поколения; има музиканти, чието влияние се простира отвъд рамките на собствения им живот; има музиканти, които са велики дори без публика. Том Уейтс е от последните.

Bad As Me е безмилостен. Епичен от първата до последната нота. Нов прочит на творчеството му от последните 40 години; антология на цял един живот. Неизменното сравнение с отлежало уиски няма как да не бъде изровено от земята – Уейтс определено става все по-добър.

На 61, гласът му като че ли звучи по-величествено от всякога. 17 студийни албума проследяват развитието му като текстописец, музикант и изпълнител, както и ‘мутацията’ на гласа му, но като че ли диапазонът на певческите му способности е най-очевиден едва сега, накуп.

Bad As Me събира всички ‘версии’ на Том през годините – в Kiss Me звучи като 20-годишния младеж още от преди Closing Time; Hell Broke Luce припомня страховитото ръмжене от God’s Away On Business; в Talking at the Same Time пък можеш да го объркаш с чернокожа lounge певица. Заглавната Bad As Me притежава първичната непримиримост на Going Out West, а началната Chicago препраща към добрите стари времена на мелодичната какофония от Swordfishtrombones.

Текстовете по правило са безцеремонно откровени по онзи типично негов си прекрасно поетичен начин, по който счупва сърцето ти като коледна играчка и смачква ума ти като хартиен лист, а ти му благодариш. Така болезнено-сладка е последната песен в албума, New Year’s Eve, в която (се) пита Should auld acquaintance be forgot for the sake of auld lang syne.

Bad As Me е прекрасен подарък за феновете, настоящи и бъдещи, и е чудесен пример за основополагащия стремеж на Том да прави музика първо заради себе си, а после (ако изобщо) да търси одобрението на останалите. Урок за това как се остарява с въображение и достойнство.

Гергана Дългъчева



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *