Изгубените албуми: The Afternoons – Sweet Action

“Изгубените албуми” е поредица от статии, която започна през 2011 г., но сега се завръща и с амбицията да се появява по-често на indioteque.com. Този път на фокус са уелската група The Afternoons.

The Afternoons са създадени в края на 90-те под влиянието на любимите им групи от 60-те и 70-те, сред които са Roxy Music, The Beatles, The Beach Boys, The Velvet Underground. Първият им албум се нарича Dwi’n Mynd I Newid Dy Feddwl (2001) и както подказва заглавието, той е изцяло на уелски. Четири години по-късно излиза Rocket Summer, а междувременно групата привлича вниманието на NME и BBC 6.

Кариерата им се развива с постоянни малки стъпки напред и достига върха си с Sweet Action (2008), за който тогава разбрах от препоръчалия ги в интервю Ники Уайър от Manic Street Preachers. По-късно те дори подгряват Manics, а на един концерт преди A Design For Life вокалистът Джеймс Дийн Брадфийлд призовава публиката да купи албумите на The Afternoons и ги описва като ‘fucking mega’.

В студиото на Manic Street Preachers в Кардиф те записват и тазгодишния Fan Fiction, с който се потапят още по-дълбоко в музиката, която ги е вдъхновила. Той излиза четири години почти пълна тишина, поради което винаги съм смятал The Afternoons за тихомълком разпаднали се. Всъщност не е трудно човек да остане с това впечатление – напук на хитовия потенциал на музиката им, присъствието им в социалните мрежи и музикалната преса е минимално.

Като се замисля рядко съм си припомнял Sweet Action от излизането му преди четири години, но докато го слушам и пиша тези редове, усещам, че помня голяма част от песните. High Summer Lovers е като че ли писана, за да превземе света, Touch and Go залагата на така модерната в момента комбинация между традиционни китари и 80-тарски синтезатори, а Winter Is Dead пък показва една лека и скрита меланхолия, която изглежда ще остане завинаги неразвита.

„I can show you places you have never seen and we can go to places we have never been…and we’re still young“, пее в нея фронтменът на The Afternoons, но тази покана за пътуване напред се оказва една неочаквано отменена уговорка, тъй като и до днес групата остава изключително скрита от големия си брой потенциални слушатели. Като че ли историята на The Afternoons прилича на някаква неслучила се музикална стихия, а песните им напомнят усещания, които всъщност не си изпитвал: чудиш се къде са били преди, тъй като звучат толкова в унисон с определени места.

Препоръчва се на всички, които харесват The Beatles, The Pains of Being Pure at Heart, Los Campesinos!, The Subways, Best Coast, The Jumpin’ Quails, както и The Tears, за кратко просъществувалия проект на бившите партньори в Suede Брет Андерсън и Бернард Бътлър.

Досега в „Изгубените албуми“:

Christian Eigner

Air Formation

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *