The Pains of Being Pure at Heart – Belong

Изненадващо, но The Pains of Being Pure at Heart се чувстват съвсем комфортно под тежестта на поетичното си име. През 2009-та нюйорската четворка издаде едноименния си дебют, който бързо спечели симпатията на инди и нойз поп аудиторията, без това да върви с тежки думи и коментари, че са новите X или Y. В тази удобна атмосфера на тихи, но високи очаквания, те записаха Belong. Чрез него те не само отбелязват едно впечатляващо израстване, но запращат традиционните опасения и страхове за трудния втори албум в кофата с неслучилите се идеи.

The Pains of Being Pure at Heart не правят радикални промени в тематиката на текстовете си, често посветени на погледнати през дистанцията на времето тийн страхове и надежди (The posters on the wall that were our only friends / Their lives we never knew, but oh how we imagined / Let’s go out tonight and do something that’s wrong / cause I don’t feel alright when disaster’s gone). Минималистичните мелодии не стават по-виртуозни, но всичко в Belong звучи много по-зряло, солидно, като че ли звукът сам иска да излезе от клуба и да превземе по-широко място. Ако в първия си албум най-леките моменти показваха, че групата не се взима прекалено насериозно, то сега те са граници, които си поставят, за да не отидат в една твърде мрачна посока, за която може би още не са готови.

Едно от най-големите качества на Belong e неговата освободеност – той е осезаемо по-тежък, но без от това да губи достъпността на музиката им. Началото на едноименната откриваща песен напомня за калифорнийските плажове по начина, по който Jane’s Addiction ги възпяваха. А в секундата, в която заподозрем, че The Pains започват да повтарят твърде често формулата си, бързо се намесват по-електро ориентирани песни като The Body.

Heart In Your Heartbreak, която с появата си бързо влезе и в сетовете ни, е едно от най-ясните доказателства за израстването на групата и че членовете й имат талант да пишат химни за алкохолни интровертни размисли в 3 сутринта на някое парти, докато всички се смеят, дори и ти. (And therе’s no use to say just how much it kills when it still kills all the same / Every thought of her name like a hand to an open flame).

Прогресът на The Pains of Being Pure At Heart няма как да не е свързан и със съвместната им работа с гениите в сянка Flood и Алън Мълдър, дърпали конците по албуми на U2, Depeche Mode, The Cure, Nine Inch Nails, Placebo, New Order, Smashing Pumpkins, Пи Джей Харви, Ник Кейв и много други.

След един добър, но невинен дебют, Belong слага началото на нов период в историята на групата – тя вече показва зъби и здраво е захапала бурята от чувства, която ги е обсебила, и със сигурност има различно усещане за самата си значимост.

А това, че са залепили името си върху това на U2 на Грами награда в студиото на Флъд, е може би едно симпатично доказателство за това.

Светослав Тодоров



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *