The Kills – Blood Pressures

Тригодишната пауза между Midnight Boom и Blood Pressures, както и двата записани албума с The Dead Weather, карат Алисън Мосхарт да се чуди дали с Джейми Хинс все още са на една и съща музикална страница. Но с влизането в студиото, всички съмнения изчезват, а тя казва, че е усетила, че това ще бъде най-интересният албум, който са записвали.

Първият сингъл – Satellite, както и откриващата песен – Future Starts Slow, подсказват посоката, в която Алисън и Джейми са поели – повече китарни рифове от когато и да било. Един от най-силните моменти в албума е Nail In My Coffin, която е леко завръщане към Midnight Boom, в който барабаните също са на преден план. Baby Says пък е логичното продължение на Black Balloon.

В интервютата преди излизането на албума, се говореше за текстове, които могат да ти разбият сърцето. И ето, че The Last Goodbye, в която светлината на прожектора пада изцяло върху Алисън, е най-голямото доказателство за това. Ефектът е подсилен от пиано, а крайният резултат – звучи като част от саундтрака на филм от 60-те.

Джейми също има своя момент в кратката Wild Charms, която извиква в съзнанието образ на запалени свещи и цигарен дим. Би могло да се каже, че Heart Is A Beating Drum е типичното Kills парче, но с по-зрял текст. DNA, която беше пусната за безплатен даунлоуд на официалния сайт на групата, и Damned If She Do са от песните, които не правят голямо впечатление при първото слушане, но стават все по-добри с всяко следващо.

Някои от вокалните техники, които Мосхарт е научила от работата с The Dead Weather, са разкрити в You Don’t Own the Road. Pots and Pans от своя страна е най-подходящата за края песен – започва спокойно, със скърцането на струните на акустична китара, и завършва с these are the days we’ll never forget/when the dawn dawns on you, което Алисън пее така, все едно предвещава апокалипсис.

Василена Крумова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *