Suede в Букурещ. The Rise of The Flashboy.

Има необяснима атмосфера около дългоочакваните концерти, особено около тези, на които не си очаквал, че някога ще присъстваш. Особено, ако става дума за група и образ, които те следват от повече от десетилетие, към които вече си изгубил чувство за обективност, тъй като слушането се превръща в комуникация, добрите песни във вдъхновяващи разговори, а слабите – в неангажиращи забравими срещи. Като някаква паралелна реалност, която няма как да се материализира отвъд виртуалното. Така че въпросът И сега какво, ще се окаже, че наистина съществуват? чакаше отговора си.

Вечерта в амфитеатъра Arenele Romane започна с румънците The Mono Jacks – група, която макар и ясно да показва влиянията си, носи страхотен дух и оставя без колебания защо тези хора са се заели да правят такава музика. В контраст с често странните избори за подгряващи, присъствието им на сцената на амфитеатъра беше напълно подходящо за предстоящите гладиаторски изпълнения.

След NYC на Interpol и традиционното интро на Филип Глас, предшестващо излизането на Suede на сцената, Саймън Гилбърт застана зад розовите каси, симпатично апатичния Нийл Кодлинг зад кийбордите, пияно поклащащият се Мат Озмън зад баса и прогонващият призраци с китарата си Ричард Оукс. И най-накрая Брет Андерсън, пеещ с глас, много повече доближаващ се до ранните му години, отколкото по-късните.

Започнаха с This Hollywood Life и още с нея едно нещо си пролича: Suede изглеждаха като група, която никога не е имала проблеми, не е попадала във всички капани по пътя на славата, не се е опитвала в опитите си да остане едно цяло да зашие нещата с бели шевове. Всяка стъпка на Андерсън беше като математически изчислена, всяко движение на точното  място, срастването със сцената беше толкова пълно, че дори жестовете към озвучителите сякаш бяха част от изпълнието. Може би за някои това взима от спонтанността, но мисля, че е най-близко до думата класа. Дистанцираността –  без да бъде арогантна, усмивките – без да бъдат изкуствени, сценичното поведение – без да бъде твърде клиширано, без да бъде неубедително, че го прави човек на почти 44.

Нямаше благодарности, почти никакъв словесен контакт с публиката – песните, изпълнявани без почти никаква пауза, бяха оставени да бъдат единственият такъв. Финалната Saturday Night беше изпята при публиката, която докосвайки се до него нямаше представа, че и нейните дрехи след минута ще бъдат също толкова мокри. Но на Брет Андерсън проливен дъжд не му беше необходим.

Може би заради наближаващите фестивални дати, сетлистът беше съставен основно от по-бързи песни. За съжаление зад борда останаха The Asphalt World, Pantomime Horse, The 2 of Us, The Living Dead, все песни, които показват как да извадиш оригиналното от многото влияния, песни, които доближават групата повече до самите им идоли, отколкото до съвременниците им. А това е нещо, което дълги години им беше отричано и по-лошо – оставено на забрава, подобно на James. Сякаш групата са последвали това, което Брет пее в провокираната от самоубийство Simon: open your eyes and live again, and i’ll open my heart and love again… Понякога музиката комуникира със създателите си по странен начин.

Един много приятен спомен около целия концерт беше и факта, че голяма част от първите редове бяха съставени от българи. А най-ценният – изпълнението на The Wild Ones от коленичещия Брет Андерсън на метър от мен.

И може би заради изненадващия проливен дъжд, оставил ме напълно мокър в следващите осем часа, и очакването концертът да продължи малко по-дълго, преживяването беше като сън, от който си рязко събуден. И отново се връщам към него с едно на ум – дали наистина се случи?

Светослав Тодоров

Клипове: Кирил Станчев / Рози Миленкова

Сетлист:

This Hollywood Life
She
Trash
Filmstar
Animal Nitrate
We Are The Pigs
By The Sea
Killing of a Flash Boy
Can’t Get Enough
Everything Will Flow
So Young
Metal Mickey
The Wild Ones
New Generation
Beautiful Ones

Бис: Saturday Night



3 comment on “Suede в Букурещ. The Rise of The Flashboy.

  1. V.

    мерси за траклистинга. аз понеже бях пиян бях забравил кво пяха по средата.
    очаквал си да свирят The Asphalt World и Pantomime Horse в букурещ, румъния?!

    Reply
  2. TheFein Post author

    Хех, всички тези песни са изпълнявани от събирането на групата насам, а и наскоро правиха ретроспективни вечери на първите три албума…така че имах някакви надежди, а и се предполага, че не ги пазят само за UK :)

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *