Лудостта да бъдеш част от Suede. Ричард Оукс за Indioteque.

Със събирането на Suede китаристът Ричард Оукс прекъсна дългото си мълчание – той беше единственият член на групата, около когото нямаше никакви новини през годините на раздяла, умишлено не присъстваше на каквито и да било събития свързани с групата, а това, което се знаеше около него, се ограничаваше до твърдението на Брет Андерсън, че „все още пише“, но дори и той не беше сигурен дали Оукс ще се качи някога отново на сцена. Китаристът, присъединил се към Suede на 18-годишна възраст през 1994 г. на мястото на Бернард Бътлър и избран измежду пет хиляди кандидати, беше и сред скептиците към събирането на Suede, което прерастна от еднократен концерт в двугодишно турне и предстоящ нов албум.

Още преди събирането на Suede, Оукс даде заявка за завръщане – той сформира дуото Artmagic с вокалиста Шон Макгий, работил като сесиен музикант и продуцент с Робин, Аланис Морисет, Имогин Хеп, Бритни Спиърс. След EP изданието I Keep On Walking, излязло преди точно година, през юли предстои и цялостния им дебютен албум – Become The One You Love, който излиза 10 години след последния до момента албум на Suede – A New Morning.

Невероятно е отново да показвам пред публиката нещо, което съм създал‘, разказва пред Indioteque иначе рядко даващият интервюта Ричард Оукс. ‘Голяма част от музиката беше започната и развита преди много време, още преди да започнем да работим с Шон по нея. Животът ми премина през множество промени през последните години и мисля, че музиката отразява това, а на свой ред Шон хвана тези чувства чрез текстовете си. Странно е, че вече е изминало цяло десетилетие от последния албум на Suede – за мен тези години минаха много бързо, тъй като всъщност останах активен музикант и композитор, макар и зад кулисите’.

Ричард, впуснал се в опасната въртележка на рокендрол живота веднага след гимназията и станал съавтор на хитове на Beautiful Ones, Filmstar, Saturday Night, Electricity, Everything Will Flow, казва, че през тези години сцената не му е липсвала.

Бях повече от щастлив да изчезна за малко от публичния живот. Присъединих се към Suede веднага, след като завърших училище и когато групата се разпадна през 2003 г, животът ми се промени напълно. Най-после бях способен да придобия някакъв личен живот и усещане за нормалност, а това ми помогна да изградя нова перспектива за кариерата си, особено след като лудостта от това да бъдеш член на Suede премина. През тези години живях умишлено затворен живот, преместих къщата си, построих студио, пътувах, пишех, намирах вдъхновение от много места. Голяма част от това, което композирах за годините, стана основа за Become The One You Love. Обикновено, когато някой отстъпи от светлината на прожекторите, хората си мислят, че той е спрял да съществува или се е отказал. Всъщност беше моят начин да избягам от изпитателните погледи, които ме преследваха толкова дълго.’

За Ричард, наречен от Брет Андерсън „най-добрият китарист, с когото съм работил“, да бъдеш център на внимание е по-скоро проклятие, отколкото привилегия. ‘Когато станах част от Suede, начинът да се справя беше просто да затворя ушите си, очите си, сърцето си за целия шум наоколо. Това беше единственият защитен механизъм, който можех да използвам, за да не бъде сдъвкан и изплют от музикалната сцена‘, разказва Оукс. ‘Аз съм по природа мнителен и много критичен към себе си, а това съвсем не са най-добрите черти, които член на Suede може да има, – очаква се да бъдеш екстровертен и във вихъра на купона. Но за мен винаги музиката е била на първо място, а всичко останало съм считал за второстепенно. Подхождам със същата философия и сега с Artmagic.

Ричард се запознава с Шон посредством брат си Стивън. Тогава и двамата търсят музиканти, с които да започнат нови проект, а Шон дори се описва като фен на Ричард от периода му със Suede. Лични проблеми на Оукс обаче забавят процеса по създаването на дуото и те влизат в студио почти година след като за първи път са обсъждали идеята. ‘Първата песен, която написахме, се казва Forever In Negative, която сега ще бъде първият ни сингъл. Това е песен, която означава мнгоо за нас. Още преди да напишем всичките тези песни, бях наясно, че Шон много добре ме разбира като музикант, а нещата, които пишехме, бяха доста лични и можеха да бъдат разбрани само от нас и никой друг. Затова започнахме от нулата и надграждахме сами. Това е нещо, което никога не съм правил преди‘, разказва Оукс.

‘Винаги съм се чудил защо той изчезна така‘, казва пред Indioteque другата част на Artmagic Шон Макгий. „С един приятел веднъж прекарахме пиянски следобед, в който изведнъж ми изникна идеята, че трябва някой ден наистина да работя с него и да го издиря. Той познаваше брат му и така всичко започна. Главоболието на следващия ден си заслужаваше.

Със заобиколното споменаване на лични проблеми, големи промени и заглавия като I Keep On Walking и Become The One You Love, изглежда в двете издания на Artmagic определено има тема.

‘Така е, действително песните имат нещо общо помежду си‘, обяснява Оукс. ‘Те разказват за ситуации, които се случиха с няколко човека, които познавам и Шон свърши чудесна работа като успя да отрази емоционалността на преживяванията им в четирите песни от EP изданието. Горд съм, че дебютирахме с него, а и оформлението на Питър Джеймс Филд е страхотно. Цялостният албума е все пак по-разнообразен в темите си, мисля, че ще отнесе слушателя на далеч по-дълго пътешествие, както емоционално, така и музикално. Вярвам, че във всяка една песен всеки един от двамата припознава нещо лично.

Шон Макгий: ‘Историята на песните в I Keep On Walking EP започна от разказ за това как един приятел е срещнал партньора си. Някак си пречупих историята и я превърнах в заглавната песен. Същата история, но от друга перспектива, стана основа на The Sleeper. Ричард написа The Scruff Of The Neck, трети поглед към случката. Цялостният албум е също много личен, въпреки че не бих казал, че в него се правят някакви грандиозни признания. По-скоро се научих как да канализирам чувствата чрез песните. Важно е да не се ограничаваш и самоцензурираш. Все пак твърдем много музиканти пеят за нищо, а аз не мога така. Темите за щастието, психическите разстройства, възвръщането на личната свобода, секса и брака са налични в песните, които написахме. Това е албум, който се възхищава на розите, но не се страхува да се пореже на бодлите.

И двамата са убедени, че Artmagic няма да бъде еднократен проект. Според Ричард с проекта те имат творческата свобода, която трудно биха си позволили другаде. ‘Също така вярвам, че в момента хората са жадни за амбициозна и искрена музика, а Artmagic прави и двете. Мисля, че звученето ни ще допадне на всички и би могла да вдъхне вяра, че песни могат да се правят и без да произлизат от някакъв вид цинизъм. Надявам се това, което правим, да вдъхнови младите хора в музиката.’

Според Макгий всеки творец има нужда да направи нещо, което да е нарече свое собствено и да направи без користни мотиви. „Artmagic не е предястие, с което да успокоим глада преди да се отдадем на другите си проекти. Надявам се това да бъде началото на дълго партньорство.

Албумът е не само ценен заради завръщането на Оукс, но и заради това, че за първи път от легендарния Coming Up можем да го чуем в пълния му блясък като композитор. След като заедно с Брет Андерсън написва някои от най-големите хитове на групата, партньорството им става все по-спорадично с времето. Въпреки че китаристът не отговаря директно на въпроса дали ще чуем повече от тях като тандем в следващия албум на Suede, може би това все пак може да се очаква.

‘Всичко зависи от това какви песни са необходими. Не композирах особено за Head Music, тъй като той беше по-електронен, по-грууви, по-студен емоционално. Той беше написан основно на синтезатори и семплери, а това е област, която никога не ми е била интересна. В този албум бях по-скоро в ролята на сесиен музикант. Подобни ротации често могат да се случат в група, в която всички се изявяват като съавтори. Новият материал се очертава като завръщане към корените като начин на изграждане на песните, което намирам за много по-освобождаващо.’

Групата представи в края на 2011 г. няколко нови песни в Русия, за които обаче Андерсън наскоро заяви, че всички без една отпадат от албума и не са индикация за звученето му. Въпреки това те звучаха като определено завръщане към класическото звучене на Suede от първата половина на 90-те, а преди дни се разбра, че новият материал е продуциран от Ед Бълър, с когото работиха именно тогава. Според Ричард обаче подобна твърда концепция като умишлено завръщане към златните им години няма.

‘Мисля, че един концептуален албум може да се получи добре, единствено когато песните са достатъчно силни и като отделни единици. Ако темата движи самите песни още преди те да са завършени, то креативността някак си се размива и албумът страда от това. В момента се опитваме да избегнем точно този капан, но най-трудното и най-важното е да не изпадаме в творчески унес и в твърде познати територии‘.

А как се е почувствал Ричард Оукс, когато групата е завършила първата си нова песен? ‘Усещането беше много странно. Почувствах се изпълнен с надежда, но същевременно обезкуражен заради дългия път, който ни предстоеше да изминем‘.

Дебютният албум на Artmagic излиза на 2 юли. Първият албум на Suede от десет години насам се очаква в края на годината.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *