What the world is waiting for – The Stone Roses

ако стоун роузес се съберат и ася се разгневи, може гневът да се превърне в нещо креативно като например пост на сайта защо стоун роузес не е трябвало да се събират

Последните няколко години сме свидетели на събиране на групи, разделени отскоро или отдавна. Не знам дали е модна тенденция, финансова криза, провал в солови опити или нещо друго.

Но със сигурност е нещо, което сериозно ми бърка в джоба.

След като в рамките на две години гледах Blur, Radiohead, Oasis, Suede, James, всички тези бих казала икони в британската поп музика и се шегувах как ей сега и Pulp ще се съберат (да не повярваш), това днес вече ми идва в малко повече.

През кратката ми кариера на фен на Stone Roses никога не съм спирала да ги обичам. От първото слушане. Гледала съм Иън Браун поне 8 пъти, имам вкъщи всички дискове и почти всички сингли, плакна очи всеки път като видя в магазин бокс-сета по случай 20 годишнината от издаването на The Stone Roses албума. И през всичките (наистина малко) години при всеки слух се молих тихичко да не се събират никога. Да, гледала съм на живо I Wanna Be Adored, Waterfall, She Bangs the Drums, Made of Stone, Resurrection, Fools Gold, дори Elizabeth My dear и Sally Cinnamon съм гледала. И да, изживяването беше велико. Изживяването на концерт на Blur в Хайд Парк със 60 хиляди души, които пеят с теб, беше велико. Изживяването да гледаш Брет Андерсън в най-красивата зала на света все така чаровен и енергичен беше велико. Да, плаках на F.E.E.L.I.N.G.C.A.L.L.E.D.L.O.V.E. и Underwear на Pulp.

Но това е нелепо.

Едно е да имаш 7,8, 10 албума, да си бил с някой 1-2 десетилетия, да сте се изчерпали и да сте решили, че в момента не е това нещото, с което трябва да се занимавате, тази група, тази музика, музиката изобщо, да.  Но да имаш един наистина гениален албум отпреди 22 години, да не си говорил с най-добрия си приятел от поне 15, когато е напуснал групата, в която той свири на китара и пише песните, а ти пееш, да имаш солова кариера през всички тези 15 години… След 1996та Иън Браун има 6 албума и един диск със събрани хитове. Няма да напълни стадион, но имам чувство, че вече е бил навсякъде в света и винаги изглежда като човек, който адски се забавлява да прави концерти. Джон от друга страна има един проект след напускането на Stone Roses, The Seahorses, който не набира никаква популярност и два солови албума, за които никой почти не знае, а който ако някой си е правил труда да ги слуша, сигурно е бил ужасен като мен. После започна да се занимава по-сериозно с рисуване. Не разбирам от картини, но съм виждала много негови, била съм на изложба и ми се стори, че цените нямаше да са такива, ако не пишеше името Джон Скуайър отдолу. За Рени съм чувала само, че не искал повече да свири и някъде се е запилял. Мани пък си свири с Primal Scream и ми изглеждаше винаги малко неангажиран с крайно мнение по темата за събиране на групата.

Никога не съм ги слушала през времето, в което са съществували, винаги са ми били малко като мит и съм си мислела, ей какво ли е било еди-къде-си. Винаги съм харесвала албумите на Иън, темперамента му, това малко арогантно надуто държание понякога. Винаги съм се възхищавала безкрайно на китарата на Джон, който е самоук. Но The Stone Roses, групата, която събужда Англия за китарната поп музика, групата, заради която Oasis съществуват – тази фабрика е затворена вече, не знам дали ако я отворят ще произвежда същите мечти.

В момента тече пресконференция, на която обявяват събирането си, дати за концерти в Манчестър и света(?!) и предстоящ нов албум.

Искрено съм разочарована. Дано все пак всичко това не се окаже голяма грешка и се получи нещо хубаво.

 

от Асето



2 comment on “What the world is waiting for – The Stone Roses

  1. ...

    Хей…

    Каквото и да се окаже, факта е факт…. Ти ще си там пред тях точно заради тези редове… Да странно е, да права си, и да щеше да е хубаво, донякъде, точно тези да останат винаги в детството…. Е сега ще са побелели, и всичко ще е “ a sham“, но нека наистина да оставим на пенсионерите да си припомнят нещо хубаво и да го споделят с нас…. Спомни си blur, баси…

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *