The Barbarones за People & Bricks

The Barbarones, специалните гости на тригодишнината на Indioteque, разказват за създаването на всяка една от песните от дебютния им албум People & Bricks. За повече информация около групата и как да си купите албума, може да посетите сайта им, а ето и как го виждат създателите му:

Албумът ни е записван в продължение на три години. В записите участват и вече бивши членове на групата – Емилиян Щерев, Марин Лашев и Михаил Делирадев. Веднъж се шегувахме, че можем да го кръстим The Best of The Barbarones, защото това си е нещо като дневник на всичко най-важно, което се случи с нас в музикално отношение от лятото на 2008 насам. Групата ни започна като напълно експериментално събиране на различни хора, нямахме никакви други цели, освен да се забавляваме, смесвайки свободно всички стилове, които ни харесват (а те са доста). Духът тук и до сега е същият. Важното е да изпитваш удоволствие от това, което правиш.

1. People & Bricks

Песен, която измислихме няколко дни преди да я запишем. Дойде спонтанно от един китарен риф , вече имахме запазени часове за записи и в последния момент решихме да включим и нея. Стана много бързо и естествено. Всеки път звучи различно, когато я свирим на живо. Клипът на парчето, сниман от Добромир Христосков (който беше в основата на култовата за някои група „С 300 зора”), бе направен за една репетиция, без никакви предварителни идеи и нагласи, затова е доста суров.

2. You Have To!

Една от най-първите ни песни, въртяща се около един бас-риф … Песен за работата и търсенето на работа, за смисъла, който влагаш в това, с което си изкарваш хляба. Възприемаме я като латино-песен, между нас си я наричаме просто „латиното”.

3. Noe Heavy Burden

Едно от най-ранните ни парчета, може би първото, със сигурност първото, с което зазвучахме като група – роди се пак от бас-риф, получи се доста спонтанно. На един наш концерт, след като извирихме тази песен, един австралийски пастор, който беше на посещение в България, и който случайно присъстваше на концерта, ни поздрави и каза, че песента много му е харесала.

4. First Times

Това пък си е направо най-първото ни парче. Тръгна се от един китарен риф на тогавашния ни барабанист Емо, който е и китарист. Парче за това колко е хубаво да започваш от начало, да си начинаещ във всичко.

5. Bullshit

Първото парче, което измислихме след като се преименувахме от The Pipones на The Barbarones . Текстът е bullshit, защото думите като цяло са глупост, а нещата, които си струва да кажеш са отвъд тях. Затова пък можеш да си ги тананикаш. Парчето е guitar-driven от началото до края и съдържа в себе си лудостта на индивидуалното мнение, на което, за съжаление, хората около нас, не винаги си позволяват да дават гласност.

6. Changing like a Life

Просто песен, каквото и да значи това. Текстът говори за това, че рамките никога не пасват на реалността и живота, които непрекъснато се променят и отказват да застинат. В момента мислим и действаме по клип на това парче. Режисьорът на клипа, Никола Бошнаков (един от основателите на движението „Бидон филм”, с немалко филми зад гърба си, които трябва да се гледат), видя в нея нещо като синтез на това, което са барбароните като герои, и това, което сме ние като група – промяна, метаморфоза, и тн.

7. Another Way

Песен, родила се от случаен китарен риф в репетиционната докато другите си говорят отвън. Някои си я представяха като нещо средно между Dire Straits и R.E.M., други като съвсем друго, но с течение на времето песента придоби свое, различно звучене. Песен за другия възможен, по-добър път.

8. Sunday

Как неофициалното се превръща в официално. Как неделята спира да бъде най-важния ден в седмицата. Хората днес се смеят на едно нещо, а утре го възприемат насериозно и дори го дават за пример. You hardly get it. Клипът, който направихме по това парче, включва рисунки на Дилян Еленков, който е художник, музикант, поет (стихосбирката му „Ципове, копчета, дни” излезе в началото на това лято) и приятел на някои от нас. Той ги нарисува специално за клипа на песента, за един следобед по-миналото лято.

9. Dive Deep

Боса-нова, прерастваща в пънк-рок. Страшно много я харесваме и я свирим винаги с голямо удоволствие. Парче за морето, плажа и опасността от прекалено дълбокото гмуркане. Парче, неподходящо за хора, които все още използват от стария модел бански.

10. Old Summer

Тази песен беше измислена като инструментал преди да има вокална мелодия. Малко по-късно в структурата добавихме и един момент, който може да звучи като прогресив. Текстът е нещо като нова версия на един стар текст за лятото, в който ставаше дума за това, че лятото е старо, уморено, пусто и блажено. В песента се преливат поп, диско, блус, пост-пънк и инди.

11. Sounds like Nothing

Това е най-късно измислената песен от албума. Песента премина през няколко варианта – различно темпо, ритмика, мелодия на вокала, дори текст… в крайна сметка стигнахме до тази версия. В последната част вмъкнахме мотиви от едни наши експерименти с компютърно музициране. Странно е, когато се опиташ да обърнеш електронното в блус. Всъщност има връзка между двете. Мислим по клип и за това парче.

12. These Birds Can’t Fly

Това парче е много старо, едно от първите ни, но успяхме да го запишем чак през пролетта на тази година. В един момент имахме намерение да поканим някое MC да се включи на куплета, който е нещо като рап-речетатив. Но това щеше да усложни излишно нещата. Това също е една от тези песни, които са готови светкавично – от първото изсвирване – спонтанно споделно настроение, което не се нуждае от нищо друго. Ако започнеш да го променяш – отишло си е. Странно парче, обединяващо фънк, хип-хоп, блус и рок елементи. Пълно с както меланхолични, така и с жизнерадостни, та дори и агресивни моменти. Обикновено с него завършваме концертите си, последно е и в албума. Epic and all!

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *