Тази вечер в предаването на Indioteque ще обърнем внимание както на напълно нови издания, така и на недотам известните детайли около излезлите по-рано тази година албуми. В плейлиста ще включим солидно количество би-сайдове и направени с фантазия кавъри. Как звучат Arctic Monkeys в изпълнение на Queens of The Stone Age или Майли Сайръс през погледа на Haim, какво крият Дейвид Боуи и учениците му от Placebo и Suede в колекционерските версии на албумите си – отговорите по радио Бинар от 20 ч. Очаквайте и повече информация около концерта на A Place To Bury Strangers на 15 октомври, който ще бъде подгрят от парти в клуб „Мария Луиза“ в Пловдив този петък.

Никога не сме пускали в Пловдив, но сега частично ще компенсираме с предстоящото промо парти за A Place To Bury Strangers в клуб ‘Мария Луиза’ с Бoris Z. Ще пускаме този петък, а за повече информация – във Facebook.

Остава по-малко от месец до организирания от нас концерт на A Place To Bury Strangers, но за два часа ще оставим организацията и ще се понесем по радиовълните на Бинар. Плейлистът тази вечер преминава през някои добре известни канадски инди герои на деня, малко македонски пънк, доза мрачна британска електроника и нейните пълни противоположности. Очаквайте ни от 20 ч.

Отгръщаме следващата страница и очаквано пред нас е Трент Резнър, вече отново с Nine Inch Nails и излезлия по-рано този месец нов албум Hesitation Marks.

New York Times хвърлят поглед към репетициите за актуалното турне и пост-хероиновия живот на Трент Резнър, Spin се фокусират върху способността му винаги да е на правилното място и на правилното време, а Drowned In Sound го сравняват с Моцарт и Да Винчи. Не липсват и други погледи към завръщането на групата, преминала вече през промени в състава си дори в актуалната си фаза – промоутър в Австралия казва, че Резнър е отменил фестивално участие в страната, тъй като иска по-„изискана“ аудитория от наличната.

Manic Street Preachers също са окупирали новините покрай посрещания с изцяло позитивни ревюта нов албум Rewind The Film, от който до момента са издадени прекрасната в мрачността си едноименна песен и напълно контрастиращата Show Me The Wonder. По-долу може да чуете 6 минутен откъс от него, a The Independent го определя като най-емоционалния им албум досега.

Марк Бъроуз от Drowned In Sound пък излиза в защита на меланхоличните и бавни песни на групата, често оставащи в сянката на по-агресивните. What’s rarely said is this: The best Manics songs are the sad ones, the ones we’re not supposed to like: the bleak, the melancholy and the beautiful. It’s an element that’s been in their DNA since the very beginning; a peculiarly Welsh rain-soaked misery that undercuts some of their bolshiest, brattiest moments. И да, това е напълно вярно.

И един поглед към миналото. По случай 25-годишнината от издаването на Spirit of Eden, The Guardian препубликуват архивно интервю с Talk Talk, тогава току-що преминала от праволинейния ню уейв в изцяло нова територия.

На страниците на Pitchfork Ник Силвестър пък обяснява защо касетите все още имат място в музиката. Оказва се, че по един абстрактен начин, те действително имат.

Indioteque отново ще събере в два часа най-актуалното от световната инди и алтърнатив сцена. Започваме от 20 ч. по Бинар, като планираме да се предадем на чара на MGMT, шума около новите албуми на Arctic Monkeys и Manic Street Preachers, и да проследим метаморфорзата на Джъстин Върнън от Bon Iver във Volcano Choir.