На следващата страница (19.09.2013)

trent

Отгръщаме следващата страница и очаквано пред нас е Трент Резнър, вече отново с Nine Inch Nails и излезлия по-рано този месец нов албум Hesitation Marks.

New York Times хвърлят поглед към репетициите за актуалното турне и пост-хероиновия живот на Трент Резнър, Spin се фокусират върху способността му винаги да е на правилното място и на правилното време, а Drowned In Sound го сравняват с Моцарт и Да Винчи. Не липсват и други погледи към завръщането на групата, преминала вече през промени в състава си дори в актуалната си фаза – промоутър в Австралия казва, че Резнър е отменил фестивално участие в страната, тъй като иска по-„изискана“ аудитория от наличната.

Manic Street Preachers също са окупирали новините покрай посрещания с изцяло позитивни ревюта нов албум Rewind The Film, от който до момента са издадени прекрасната в мрачността си едноименна песен и напълно контрастиращата Show Me The Wonder. По-долу може да чуете 6 минутен откъс от него, a The Independent го определя като най-емоционалния им албум досега.

Марк Бъроуз от Drowned In Sound пък излиза в защита на меланхоличните и бавни песни на групата, често оставащи в сянката на по-агресивните. What’s rarely said is this: The best Manics songs are the sad ones, the ones we’re not supposed to like: the bleak, the melancholy and the beautiful. It’s an element that’s been in their DNA since the very beginning; a peculiarly Welsh rain-soaked misery that undercuts some of their bolshiest, brattiest moments. И да, това е напълно вярно.

И един поглед към миналото. По случай 25-годишнината от издаването на Spirit of Eden, The Guardian препубликуват архивно интервю с Talk Talk, тогава току-що преминала от праволинейния ню уейв в изцяло нова територия.

На страниците на Pitchfork Ник Силвестър пък обяснява защо касетите все още имат място в музиката. Оказва се, че по един абстрактен начин, те действително имат.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *