Mister Heavenly – Out of Love

В самото начало Райън Катнър (Man Man), Никълъс Торнбърн (Islands/The Unicorns) и Джо Плъмър (Modest Mouse/The Shins) говорят за Mister Heavenly като за вече осъществен проект, но всъщност не са сигурни дали от него ще излезе група. Първоначално си поставят малки цели като сингъл, защо не и EP, но скоро вече имат материал за цял албум. Самите те казват, че парчетата в албума звучат като mash-up от индивидуалните им стилове, но в същото време са с напълно нова същност. Така се появява и doom wop-ът, който е очевидна препратка към вокалното R&B (doo wop) от 50-те и 60-те години на миналия век, но те го определят по-скоро като състояние на ума, а не като поредния претенциозен поджанр.

Заглавието на албума – Out of Love, може да бъде разбрано по два начина – out of love като направих го от любов и out of love като вече не обичам. Ето тук състоянието на ума също изиграва ролята си. Обложката, която е толкова странно красива, че може да бъде достатъчна причина за прослушването на албума, улавя и двата смисъла.

Out of Love (който може да се чуе чрез легален стрийм тук) е албум, който звучи като едно цяло. Дори filler-ите се превръщат в пълноценни парчета, когато вървят ръка за ръка с по-добрите си другарчета.

Bronx Sniper несъмнено е много подходящо откриващо парче, но със сигурност не разкрива целия потенциал на Mister Heavenly. Charlyne, Diddy Eyes и Hold My Hand пък са едни от леко скучноватите парчета в албума. От друга страна, I Am a Hologram и Harm You (със запомнящото се cut, you can cut, you can show me your blood/let me taste it to see who made you и далечното реге влияние) са парчетата, към които постоянно се връщаш, дори вече да си забравил за албума. Doom Wop неочаквано звучи повече гръндж, отколкото doo wop, a Reggae Pie, въпреки излишно разтегления край, безспорно е най-доброто в Out of Love.

Василена Крумова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *