Мира Аройо, Ladytron: Ако бяхме известни още от началото, нямаше да се развием

(отляво надясно: Рубен Ву, Мира Аройо, Хелън Марни и Даниел Хънт)

Музиката на Ladytron се променя, но по някакъв начин остава специфична за групата. Имало ли е момент, в който да сте обсъждали насоката на следващия проект или всичко се случва на момента?

Винаги сме били напълно отдадени на инстинктите си. Понякога сме обсъждали какво искаме да направим в рамките на следващия албум, но не винаги то се е реализирало. Този път имахме идея той да е по-мек, с по-бавно темпо, малко като саундтрак. По време на Velocifero ние направихме по-бързи и динамични песни, докато сега те са по-меки. Част от новите бяха започнати от дема, които не се вписваха именно заради динамичността на предишния албум. Но ги използвахме само като основа, идея, те си станаха напълно нови песни.

Може ли да се каже, че музиката на Ladytron става все по-емоционална?

Винаги сме правили меланхолична електронна музика. Не мисля, че щом  не използваме акустични китари и не правим нещата по традиционния начин, няма емоция. Мисля, че точно електрониката, ефектите върху вокалите, вкарват едно чувство на отдалеченост. Но може би музиката ни става по-топла.

Очакват ли се още сингли от Gravity The Seducer?

Да, вече снимахме клипа към Mirage. Това ще бъде новият сингъл и след това ще издадем още един. Видеото ще излезе след няколко дни.

Един въпрос, който няма как да не задам – в новия албум отсъстват песни на български…

Българският език изисква ритъм, има свой ритъм и работи по-добре при по-бързи песни. Тъй като в новия албум стилът е по-различен, решихме да не записваме песен на български, но не сме отказали от идеята – в следващия може да има. Музиката идва първа и след това всичко останало.

В едно ваше интервю от периода на Velocifero казвате, че имате голямо желание да работите по саундтрак. Докъде стигнаха тези идеи?

Все така искаме да работим по подобен проект и част от това желание е и начинът, по който се получи Gravity The Seducer. В него има по-атмосферични моменти, по-инструментални, повтарящи се теми. Може да се каже, че създадохме албум, който е като саундтрак, но към филм, който не съществува. Или пък концертен албум от 80-те, но по някакъв нетрадиционен начин.

Напоследък се забелязва вълна от събиране на по-стари групи и все повече започва да се лансира мнението, че това пречи на по-новите да оставят своя отпечатък върху историята. Вие вече не се сте ново име на сцената, но някога чувствали ли сте се пристиснати от тази все по-назряваща носталгия?

Не, по никакъв начин. Мисля, че имаше неща, които можехме да направим по-добре и които да ни направят по-известни. И разбира се колкото повече хора те слушат, толкова по-добре, но ние имаме своята публика и за нас това е достатъчно.

Това, че не сме най-горе, а по в средата ни даде чудесна възможност да продължим да се развиваме. Ако една група пусне в Myspace песни, които станат хитове, тя постига бърз успех, но рядко оцелява до третия си албум. Ако това ни се беше случило в началото и около нас имаше много пари, ние нямаше да можем да направим това, което искаме, а компанията щеше да се откаже от нас. Имахме време за себе си и пораснахме в обувките си. Ние дори не бяхме добри на живо до издаването на Light & Magic, втория ни албум. От това, което съм чела по ревюта, виждам, че критиката вижда, че се променяме. Дори и някой да очаква нова Destroy Everything You Touch, това не ни тежи. Още преди нея имахме хитови песни като Playgirl, Seventeen, после Ghosts, а на последното ни турне в Северна Америка White Elephant, сингъл от последния ни албум, беше може би най-добре приетата от публиката. Ние винаги да вървим напред и се променяме. Ако се повтаряхме, нямаше толкова време да си пасваме.

Светослав Тодоров (The Fein)

Материалът е оригинално публикуван на dnevnik.bg



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *