Kele – The Boxer

Келе Окереке, гласът на Bloc Party, е прекарал не малко време в боксиране със собственото си отражение и света. Син е на силно религиозни родители, емигранти от Нигерия, израства в Лондон, за техен ужас напуска университета, заради музиката. Влиза в конфликти с пресата и други известни музиканти, сбива се с кумира си Джони Ротън (Sex Pistols), след негови расистки атаки, по иронична случайност получава удоволствието първи да обяви разпадането на Oasis. Oтегчен от английския начин на живот заживява в Берлин, а сега планира преместване в Ню Йорк. Политиката и личните трагедии все повече обсебват текстовете му. Наскоро официално обяви, че е гей, но спира журналистите при всеки опит да го попитат за повече около сексуалността му. Около бъдещето на Bloc Party витаят въпросителни. Тази година Келе дебютира със солов албум и като имаме предвид всичко това, какво по-подходящо заглавие за него от ‘The Boxer‘?

Соло дебютът на Келе изненадва с откровената си денс електроника, която е колкото шокираща, толкова и очаквана – още с песни като Flux‘ , ‘Mercury‘ и ‘Talons Bloc Party загатваха, че не смятат да остават на една и съща страница. Това е самостоятелен албум в истинския смисъл на думата, създателят му е участвал във всяка частица от песните, няма чужда намеса, освен тази на XXXChange на продуцентския стол. Тук той напълно свободно преследва новите си страсти, а в интервю беше сравнил новооткритата магия на кийбордите и семплерите с първите стъпки в свиренето на китара. Но когато публично показваш нещо, в което тепърва се усъвършенстваш и то е подчертано минималистично, усещането, че това си го чувал и преди е неизбежно. В ‘The Boxer’ трудно може да доловим истински интересна мелодия, голяма част от текстовете превръщат обичайния си чар в пародия, понякога съчетанието на вокалите и музиката звучи като ремикс, отколкото като оригинал, границите на гласа му са лесно доловими. Но въпреки минусите, Келе е изпълнил всяка песен с искреността си, личи си, че това не е играчка за убиване на време, а реална енергия, която не е имал начин да скрие. ‘Ще си почивам, когато остарея!‘ е обявил на останалите членове на групата, когато са поискали пауза след пет години непрестанна работа. Макар и на турне, той вече е започнал записи по втория си албум.

Макар и да не е лишен от тъмни моменти (‘All The Things I Could Never Say‘), голяма част от песните в ‘The Boxer’ са песни за силата, за превъзмогването, като че ли в отговор на тематиките в ‘Intimacy’. ‘I’m getting taller‘, обявява Келе в рефрена на откриващата ‘Walk Tall‘ и ‘I opened the window, let the sunlight that kissed your face‘ във финалната ‘Yesterday’s Gone‘, която наред с ‘Everything You Wanted‘ биха заели достойно място и в музикалното наследство на Bloc Party. ‘Rise‘, вдъхновена от живота на приятел на Келе, преминал през дълга зависимост от наркотиците, също е сред впечатляващите моменти (‘Raise those arms that once were broken and put down the greed…‘).

Трудно е да се каже дали ‘The Boxer‘ отваря нова или последна глава в историята на Bloc Party, или това е просто междинен период. Единственото, което се знае е, че към края на годината членовете на групата ще се срещнат, за да обсъдят бъдещето си, a Келе вече говори за ‘едно много важно решение‘, което предстои да направи. Предполагам, че надали ще има някой, който да предпочете разделяне на пътищата, особено при положение, че ‘The Boxer’, макар и интересен експеримент, трудно може да се възприеме като нещо повече, като внушително начало на самостоятелна кариера, която да надмине постигнатото с Bloc Party.

от Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *