Вече не сме на Балканите, нали? Непубликувано досега интервю с Jumpin Quails.

По случай 4-годишнината на Indioteque и предстоящото ни съвместно парти с Revivalist Echoes в Mixtape 5 този петък, на сайта ще се появят някои по-специални материали. Първият е непубликувано интервю отпреди с италианската инди група Jumpin’ Quails, която по покана на Аларма Пънк Джаз Фест разтанцува кино Влайкова на 4 октомври 2011 г.

(Салваторе, Якопо и Диего от Jumpin’ Quails)

Умело съчетаващите рокендрола на 60-те и ню уейв тенденциите на 80-те Салваторе Марано (китари, вокали, клавишни), Якопо Триверо (вокали, бас, клавишни) и Диего Болонезе (барабани, беквокали) прикючват разговора си с говорещ им на развален италиански възрастен посетител и се разполагаме на една от крайните седалки в киното, което през последните две години стана домакин на редица ъндърграунд събития. И може да се каже, че Jumpin Quails имаха късмета да бъдат сред групите, които бяха удостоени с внимание, а не просто шум от бара.

 

 

За тях това е седми концерт за седми пореден ден от източноевропейското им турне към новия албум Bishops In Tea Shops, а пръстите на Салваторе вече кървят от прекалено свирене. Но както казват самите те, това остава на заден план, щом има толкова раздвижена публика, колкото тази, пред която току-що са свирили.

Беше много странно за нас да бъдем на места като Косово, като се има предвид политическата ситуация там. Но беше страхотно, срещнахме прекрасни хора, които се отнасяха много топло към нас. Честно казано вече ми липсват!‘, споделя Салваторе. ‘Въпреки че при тях положението е тежко, те усещат нуждата да се забавляват, да се смеят.

Диего казва, че навсякъде са били приети добре, въпреки че ‘народите на Балканите са доста различни едни от други‘.

Тримата се срещат в Торино съвсем случайно, когато стават част от гаражна кавър група, която съществува за кратко. ‘Просто станахме приятели и решихме да започнем истинска група. Това се случи през 2008 г. и скоро имахме концерти във Франция, а по-късно Германия, Белгия, Холандия, Швейцария. Всичко се случи малко като на шега‘, казва Диего, който започва групата със Салваторе, а Якопо, който стои усмихнат, но не казва и дума по време на интервюта, се присъединява към тях, след като се срещат по време на фотосесия за магазин за винтидж дрехи. Тримата свирят на откриването на магазина, като уточняват, че обичат да разказват историята, за да може повече хора да останат с впечатлението, че триото има някакъв вкус към дрехите.

Диего, едновременно най-разговорливият и с най-объркващ английски, казва, че историята им е малко като абсурдистката пиеса на Луиджи Пирандело „Шест лица търсят автор“, в която героите търсят създателите си и смисъла си. ‘А ние сме като три лица, които търсят създателя си. Слушаме много и различна музика, но се опитваме да намерим своя път, собственото си звучене.

Все пак като отправни точки за влиянията си те веднага споменават Joy Division и Kraftwerk.

С Диего пушим пред входа на Влайкова, като без подкана започва да разказва колко невероятно е, че минават през всичките тези държави и са дори ангажирани от италиански уебзин, за който трябва да опишат пътуванията си. ‘Няма да лъжа – не навсякъде е красиво, не навсякъде е окей, но е много интересно, отваряме се за толкова нови неща. Всъщност след като вече сме в България, значи не сме на Балканите, нали?‘.

След София те се отправиха към Румъния, а след това почти нищо не се чу от тях, докато внезапно преди месец не се появи новата песен Dream. С нея Jumpin Quails попадат в списъка на групите, които със сигурност ще следим през 2013 г.

Светослав Тодоров (The Fein)

 

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *