James и отрезвяващите изгреви

След еуфоричния миниалбум ‘The Night Before’, шест месеца по-късно James издават неговото далеч по-интровертно продължение – разтърсващият в тишината си ‘The Morning After‘.

Макар и групата да представя тематиките в песните като част от отрезвяващата студена сутрин, можем да си представим много добре и като потопени в нощта. Тъй като мракът в тях представлява душата им.

Got The Shakes‘, първият от осемте трака, описва емоционалната буря в сърцето на алкохолик, пребил жена си. Всъщност алкохолизмът е представен точно като буря – ‘Don’t mess with the thunder!‘. ‘Dust Motes‘, вдъхновена от смъртта на майката на Тим Буут, рисува с лириките си ситуации ала Кафка, когато силният и чуплив глас на фронтмена внезапно започва да разказва за лешояд, който го гледа в 5 сутринта като мъртвец, като ‘парче месо‘. В електронно-ориентираната ‘Tell Her I Said So‘ болката е като гордо развят флаг, а детският хор, напомнящ на ‘Another Brick In The Wall’ на Pink Floyd, ни доказва, че James все още знаят как да поднесат изненади в триминутните рамки. ‘Kaleidoscope‘ е изпълнена със съмнения за изневяра, а в ‘Rabbit Hole‘ невинната мелодия не позволява на горчивите думи да вземат връх. Личните проблеми отстъпват назад, за да дадат път на по-глобалните в ‘Make For This City‘ и ‘Lookaway‘. В тях Буут описва отчуждението в града и начина, по който ‘изглеждаме толкова премазани в метрото‘. Финалната ‘Fear‘ отново ни връща в тайнствената атмосфера на началото на миниалбума и също се заиграва с електронниките, които играят все по-голяма роля в музиката на James. И покрай използването им в този контекст, от време на време се появяват спомени за по-тихите моменти на U2.

И ако подобна интимност в звученето на песните предполага пълно отдаване в студиото, всъщност той е изненадващо записан основно от дистанция. James създават FTP сървър, на който всеки от членовете тегли файловете и работи по тях.

С ‘The Morning After‘ вторият живот на манчестърските легенди продължава да изглежда като случил се по всички възможни добри причини. Досегашната им история прилича на кръговрат: след трудните 80-те, когато са сочени като копие на The Smiths (докато те изпълняват кавър на „What’s The World“), прогонвани са от лейбъли, заради слаби продажби и дори достигат до участия в медицински експерименти с хора за пари, те получават дължимото като комерсиален успех през 90-те. Приносът им като че ли беше забравен с разпадането им и отново напомнен на поколенията със силните албуми след събирането. Но нещо ме кара да мисля, че тенденцията ще бъде нарушена. Може би е дошло правилното време за утвърждаване на истината, че James се оказаха много по-виртуозни и разнообразни от много от съвременниците си. Включително и тези, с които бяха сравнявани.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *