Ще запомня 2014 г. с над 50 албума, които харесвам в различна степен и усещането, че като че ли няма ясни фаворити сред тях. На мястото на тези десет заглавия можеше да има съвсем други. И то както от онези, които изискват специално място и настроение за музиката си (Dirty Beaches, Stiu Nu Stiu), така и през Анди Бъроуз, Perfume Genius, Slow Club и Dum Dum Girls, до артисти като Шиниъд О’Конър и Питър Мърфи, които вече рядко попадат в музикалните новини по правилните причини. Но може би за тези по-долу съм сигурен, че ще ги слушам и другата, и по-другата година (макар и предозиране с номер 4 да не е физически възможно). Омешването на периоди и стилове в нещо, което на първо слушане може да ти се стори всъщност праволинейно, остава приятна тенденция. Боуи като че ли съвсем правилно озаглави последния си антология: Nothing Has Changed.

01. Owen Pallett – In Conflict

02. SixToes – The Morning After

03. Damien Rice – My Favorite Faded Fantasy

04. Swans – To Be Kind

05. Cherry Ghost – Herd Runners

06. Esben and The Witch – A New Nature

07. There Will Be Fireworks – The Dark Dark Bright

08. The Pains of Being Pure at Heart- Days of Abandon

09. Archive – Axiom

10. Mica Levi – Under The Skin OST