IAMX – Volatile Times

През миналото десетилетие се появиха албуми, които в посланията си гледаха критично към образите на мъчещия се Исус, сложната задкулисна политика и веригите за бързо хранене. Но бунтът на сърдите млади хора не продължи дълго и ето, че през 2011-та честта Господ да бъде обявен за тиранин и самотен психопат се пада на не някой поет с китара, а на Крис Корнър. Макар и на възраст, в която Дейвид Боуи и Брет Андерсън облякоха костюмите, той задълбава все повече в страховете и кошмарите. И резултатът от това вглъбяване е Volatile Times, четвъртият албум на нихилистичното му алтер его IAMX.

Времето не само не е отклонило Корнър от пътя му, той дори продължава по него все по-уверено. Боркатовият бунт на бившия член на Sneaker Pimps започна с Kiss and Swallow (2004) и The Alternative (2006), и въпреки легионите, прехласващите се по по-бързите и сексуални песни, вероятно Крис е осъзнал, че композиторската му сила е в лиричните меланхолични балади, белязали силно Kingdom of Welcome Addiction (2009). С подобна той открива албума – I Salute You Christopher, посветена на мъченика с глава на куче Св. Кристофър, закрилник на пътешествениците и провъзгласен от Корнър, Каролин Уебър и Джанин Гезанг за техен крал или кралица, в зависимост от настроението ни.

Повече от убедително, Volatile Times продължава с почти окултно завършващата Music People , едноименната в албума и почти невинната и несигурна Fire and Whispers (I promise to be your rockstar but then rockstars don’t mean anything anymore). Но ако това са все песни, изпълващи точка по точка каква трябва да бъде една енергична песен от IAMX, то следващите Dance With Me и Bernadette (напомняща в театралниченото на President) вкарват съвсем различни усещания от тези в предходния албум. Подобен е и случаят с бонус трака Avalanches, прекрасна балада за пияните оцелели от християнската нация, която с присъствието си можеше да премахне малките моменти, когато албумът се пропуква (Commanded By Voices, Cold Red Light). Ghosts of Utopia, чийто клип е режисиран от Крис и според слуховете не само творческа му половинка Джанин,  е едно от най-добрите доказателства за израстването на IAMX и най-вече шлифоването на онзи звук.

Финалната Oh Beautiful Town, подобно на Running, последна в Kingdom of Welcome Addiction, внася със сериозността си една увереност, че всички послания, всичките цветове и дори на моменти натрапчивата претенциозност, са все истински и от сърцето.

Твърде рано е да се каже дали това е най-добрият албум на IAMX, тъй като му липсва това, което е направило предишните добри, но е изпълнен с това, което не е достигнало на предишните да бъдат перфектни. Но във всички случаи случаи усещането, че най-доброто предстои продължава.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *