Garbage в Глазгоу или едно щастливо завръщане у дома

Повечето хора около мен ми се смяха на детския ентусиазъм, когато разбрах, че Garbage ще свирят в Глазгоу. Донякъде разбираемо, те са едно от онези банди, които винаги, винаги се връщат тук, а турнетата им включват все едни и същи места. Освен това тъкмо издадоха първия си албум от 7 години и изглежда, че са една от десетките банди, които се събират отново «защото така е модерно», а след година ще се откажат отново. Само че, ако не друго, дължах този гиг на 15-годишната ми аз, която беше убедена, че няма вселена, в която ще ги види някога на живо.

Дотук с предисторията.

Малко е страшно да седна и да пиша за този гиг. Нещо, което аз – а и всъщност много покрай мен, както изглежда, не съобразихме. А именно, че това е наистина първото турне на Garbage от 7 години и първият път, когато свирят в Шотландия, пак от толкова време. И в момента, в който Шърли и момчетата излязоха на сцената, си личеше колко безкрайно щастливи са. Не ме разбирайте погрешно, Editors, The Big Pink, Battles etc. също бяха щастливи, но им липсваше онази искра, онова чувство, че са си вкъщи, че това са техните семейства, приятели, съседи, хора, които са били на всеки един Garbage гиг в околността (явно имаше и такива). Шърли не спря да говори. Всъщност, ако трябва да говоря честно за гига, бих говорила за н-та минутните речи, които държеше между песните. Разказваше истории, благодареше на хора, говореше за баща си, дори вдигнаха наздравица за 4ти юли в Шотландия с уиски. Беше един прекрасен (полу-)патриотичен гиг. Не много от вас ще преживеят нещо подобно на колкото и гигове да ходите.

Именно затова писането на такова ревю е страшно. Защото много хора ще си кажат, «Дали сме £30 за рок шоу, а получаваме 45-годишна кифла да ни говори насреща и дори не изпяха The World is Not Enough». Само че не е така. Естествено, че те бяха прекрасни, на живо музиката им и текстовете все така великолепни, изпълненията те караха да настръхнеш и да подскачаш, докато останеш без дъх, а косата на Шърли все така червена и буйна – просто не това стоеше в центъра на вечерта. И някак си всеки вик и аплодисментите след всяка реч и всяко изречение «You are so fucking wonderful and I fucking missed this place!» бяха по-истински. (Въпреки че в един момент каза, че Манчестър бил по-шумен, след което съм изненадана, че Borrowlands не се срути.)

И слава богу, защото щях да бъда по-разочарована, ако просто бяха излезли, бяха си изпели песните, както звучат в албумите, и бяха отишли да празнуват Деня на независимостта в някой пъб. Не че щеше да е зле, просто нямаше да е това.

от Нели Жечева



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *