Florence & The Machine – Ceremonials

Ceremonials e разказ за “тайните, които пази от сърцето си” Флорънс Уелш, за призраците в живота й и демоните в сърцето й.

Ако трябва да го сравним с Lungs, първата мисъл, която минава през ума, е, че дебютният албум на Флорънс е по-разнообразен от наследника си. Ceremonials следи мрачна линия, която започва от Only If For A Night и продължава до самия край (Bedroom Hymns). Епичното звучене, загатнато в парчета като Cosmic Love и Heavy In Your Arms, е доразвито тук с помощта на призрачни вокали, звукови експлозии и по-дълбоки и емоционални текстове, на които не им липсва и символизъм. Seven Devils е кулминацията на албума в това отношение – още след първите изсвирени тонове всичко е засмукано от чувство на обреченост. Само въпрос на време е Ceremonials да намери мястото си в саундтрака на някой зловещ и мистериозен филм.

Първите издадени парчета от албума са Shake It Out и What the Water Gave Me, която е вдъхновена от Фрида Кало и Вирджиния Улф. No Light, No Light е от песните, които сграбчват сърцето ти и дълго време не го пускат. Може би затова не е изненада за никого, че именно тя е третият сингъл.

В All This And Heaven Too “сърцето има свой собствен език” и почти можете да чуете усмивката на Флорънс в гласа й, докато пее “повредените” думи. Heartlines, Spectrum и Lover to Lover са по-скоро заредени с енергия и пълни с цветове, отколкото обитавани от призрачни създания.

Цялото ревю може да бъде сглобено от лириките на албума, но и това няма да бъде достатъчно, за да се улови епичността му. Ceremonials безспорно е един от най-добрите албуми тази година, осезаемо израстване на Флорънс като артист и достойно продължение на прекрасния й дебют.

Василена Крумова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *