Всеки от тези албуми казва нещо за времето си, къде по-директно, къде по-абстрактно. Това е и сред водещите фактори за мен, когато дойде това време от годината – кои албуми казват нещо смислено за времето, в което живеем, кои ще слушам и след години. Те са много (много) повече от десет, което ме кара да мисля, че музиката, извън ясния ентъртейнмънт, запазва функцията си да превежда на по-разбираем език това, което понякога не можем да конкретизираме за себе си по друг начин, освен хаотични несподелени мисли. Албумите са много повече от десет, особено, ако човек има времето и мотивацията да погледне отвъд това, което му е на една ръка разстояние.
Почетно споменаване на Life Without Sound на Cloud Nothings, който според last.fm ми е най-слушаният албум тази година.
Zola Jesus – Okovi
Los Campesinos! – Sick Scenes
Algiers – The Underside of Power
Pumarosa – The Witch
Daughter – Music From Before the Storm
Slowdive – Slowdive
Waxahatchee – Out in the Storm
Perfume Genius – No Shape
Ghostpoet – Dark Days + Canapés
Susanne Sundfør – Music For People in Trouble
Годината ми премина твърде бързо и в слушане на стари неща, Radiohead и албуми издадени предимно през 2016та. Животът ми и начинът ми на избиране на музика започнаха да ме ограничават откъм количество, сякаш имам нужда да отделя много повече време, докато *прослушам* даден албум. Въпреки всичко няколко неща успяха да пробият мъглата, а женското присъствие е масивно този път. Както винаги, при мен няма ред и класация, а един Queens отпадна в последния момент, за да отстъпи място на дебютния Findlay, който чаках поне 4 години.
St. Vincent – MASSEDUCTION
London Grammar – Truth is a Beautiful Thing
Wolf Alice – Visions of a Life
Gorillaz – Humanz
The National – Sleep Well Beast
Beck – Colors
Lorde – Melodrama
Arcade Fire – Everything Now
Findlay – Forgotten Pleasures
Feist – Pleasure
По традиция, по това време на годината всеки един от нас споделя своята годишна класация с албуми и други музикални впечетления от изминалата година. Този път, освен класациите, всеки ще сподели и свой плейлист в спотифай с любимите си песни за годината.
Без особени колебания поставих на първо място Slowdive и техния едноимен албум. Да успееш да запазиш това характерно звучене, което те е превърнало в синоним за цяло музикално течение и същевременно с това да бъдеш иновативен и с поглед към бъдещето. Slowdive успяха да избягат от синдрома на безмислените реюниъни и се отнесоха към своето наследство с нужното уважение, без обаче да гледат единствено назад във времето. Това е албум, който би зарадвал старите фенове на групата, но и би им спечилил и нови.
За късмет, тази година успях да видя Slowdive и на живо. Поройният дъжд, светкавиците в далечината и тази огромна вълна от звук, която те залива и те кара да настръхнеш, ще останат като едни от най-силните ми концертни спомени. Хармониите, които тази група успява да създаде наистина могат да те пренесат в някакво свое много лично пространство по време на техните концерти. И в годината в която преминах в 30те, мога само да си пожелая да остарявам „gracefully“ като Slowdive.
- Slowdive – Slowdive
- Makthaverskan – III
- Ariel Pink – Dedicated to Bobby Jameson
- Jens Lekman – Life Will See You Now
- Los Campesinos! – Sick Scenes
- The National – Sleep Well Beast
- The XX – I See You
- Future Islands – The Far Field
- LCD Soundsystem – American Dream
- Mac DeMarco – This Old Dog
Финландската „анти-група“ K-X-P има репутация да прави широко отварящи очите концерти и ще разберем защо на 9 юни в Mixtape 5 (B-Side). Опитите да бъдат дефинирани провокират описания като „параноидно мрачно диско“ (Pitchfork), a Clash ги наричат „феномен“…
Билети
Страница на събитието във Facebook.
