В подредения хаос на Bloc Party

Тази седмица Bloc Party издадоха устремения към първото място в британския чарт нов албум Four – заглавие, което символизира годините, минали от предходния Intimacy, броя на членовете и мястото на новия проект в дискографията им. Появяващ се в изключително ключов момент за групата и с очаквания да впечатли всички, Four изненадващо не заявява подобни амбиции. Може би за добро.

Той е като че ли от изчезващата порода албуми, които не разкриват всички карти от първо слушане, а показват различни неща с всяко ново пускане. В него няма и очевидни хитове, като излезлите до момента Octopus и Day Four са двете най-радиофонични в него. Няма и сценарий, който Bloc Party да следват, тъй като завръщането към корените е само привидно. Те действително се обръщат към китарния звук, асоцииран с дебютния Silent Alarm, но резултатът е съвсем различен, непредвидим от песен на песен и на моменти дори хаотичен, понякога отговарящ на описанието на групата за „звук, подобен на роботи, които падат по стълбище“. Това веднага подразни критиката или поне тази част от нея, които обичат етикетите и очарова тези, които харесват Bloc Party заради постоянното им търсене на нови предизвикателства. Тези, които разбират, че целта на групата не е да звучи лесносмилаемо, подредено и чисто. В песните са дори оставени разговори и шумове от студиото.

А това качество е важно. В момент от музиката, когато всички китарни групи или продължават през утъпканата пътека, или стават по-електронни, Bloc Party се завръщат към суровия звук като реакция срещу тенденцията, която сами вдъхновиха. Една необичайна стъпка напред чрез стъпка назад в един албум, който е с лицето на Silent Alarm и душата на Intimacy.

Светослав Тодоров (The Fein)



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *