Beirut – The Rip Tide

30 август е официалната дата за излизането на The Rip Tide, но по стара интернет традиция изтичането му седмици по-рано е факт*. Този път дори прекалено рано. Албумът създава усещането, че лятото вече е към края си и би бил най-подходящият саундтрак за началото на есента, когато се разхождаш сам в не толкова оживения парк и виждаш, че листата на дърветата вече са започнали да пожълтяват.

Beirut, които напълно промениха разбиранията за това как world музиката и съвременните жанрове могат да живеят заедно, се завръщат с албум, който е по-поп-ориентиран от предишните им. Това обаче в никакъв случай не е лошо, защото характерното им звучене може да се усети още от първата нота в A Candle’s Fire, която несъмнено е доста подходящо начало и едно от най-силните парчета в албума, а Зак Кондън определно знае и с какво да завърши (Port of Call). Първият сингъл, East Harlem, беше определен като „best new music” от Pitchfork, а заедно с би-сайда към него (Goshen), който е включен и в албума, са като две страни на една и съща монета – взаимно се допълват, въпреки че звучат различно.

Мислено разделен на A и B страни от касетка, A-страната на The Rip Tide, в която попада и Santa Fe, определено е по-силната.

Payne’s Bay, The Peacock и заглавната The Rip Tide, които влизат в B-страната, са по-скоро отдаване на търсенето на „епичната меланхолия”, която Зак се опитва да постигне, откакто за първи път чува „онази преследваща италианска ария”.

Oh, the sound will bring me home again…

* за кратко албумът можеше да се слуша и чрез легален стрийм (ред.бел.)

Василена Крумова



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *