Неизчерпаемите Arctic Monkeys

Историята на Arctic Monkeys е показателна за това как могат да бъдат унищожени хиляди критични усти и писания по отношение на музиката. И за неизменните успехи, които поражда следването на целта.

И така, Arctic Monkeys се събират през 2002 година в Хай Грийн, предградие на Шефийлд, Южен Йоркшир, като целта е забавление и записи на демота. Дори заявяват, че не искат с това да правят пари и ще ги раздават безплатно, като това би бил най-добрият начин хората да чуят за тях. Лицата са Анди Никълсън (бас китара и бек вокали), Глен Доунс (вокал и ритъм китара), впоследствие и двамата напускат групата. В нея и до ден днешен остават Алекс Търнър (вокал, текстописец и китара), Джейми Куук (ритъм китара, бек вокали), Мик О’Мали (бас китара, бек вокали) и Мат Хелдърс (барабани, бек вокали). Това ядро се доказва през годините като едно от най-успешните в indie rock музиката на Острова, и не самo, и като една от най-успешните нови групи в началото на новото хилядолетие.

След серията от демо записи, разпространявани и от феновете им чрез интернет, музикантите се озовават в центъра на нещо като буря. BBC Radio започва да ги ротира често, а британските таблоиди пишат често за тях. Това е старт, който им дава криле. Колекцията им от демота, сега позната като Beneath The Boardwalk, е съставена от 17 песни. Много хора остават с убеждението, че това е първият албум изобщо на Arctic Monkeys. Подписват с Domino Records едва 2005 година, в чиито редица са Franz Ferdinand, The Magnetic Fields, Елиът Смит , Four Tet, The Kills и много други. И така леко като на шега, те окупират UK чартовете с двата си издадени сингъла I Bet You Look Good On The Dancefloor (2005) и When The Sun Goes Down (2005). Някои вече предричат, че бандата ще измести с предстоящият си дебют Definitely Maybe на големите Oasis като най-бързо продаващ се дебют в Британската музикална история.

Да, тези момчета пишат история, леко като на шега, леко като карма, заложена вътре в самите тях. Типично по британски, непукистки действат и не се интересуват от понякога опустошителните критики отправени към тях. Като например мнението на Алън Уайлдър, бивш член на Depeche Mode,  че използването на техниката с много компресори прави музиката им като „бомбардировка от най-нефинния и едномерен шум“.

Това тях явно не ги засяга особено. И те продължават да пишат историята си с подчертан шрифт. С издаването на Whatever People Say I Am, That’s What I’m Not през 2006, той продава над 360 000 копия през първата си седмица. Това прави Arctic Monkeys от ъндърграунд звезди от местните предградия, в мейнстриим герой. Заглавието е своеобразен отговор за хората които мислят погрешно за Arctic Monkeys, и запушват устите им пълни с безмислени критики отправяни отвсякъде.

В Америка Whatever People Say I Am, That’s What I’m Not дебютира на 24 място в Billboard с 34 000 продадени копия през първата седмица, правещ го вторият най-продаван дебютен инди рок албум в Америка. New Musical Express дефинира албума като „Петият най-велик британски албум за всички времена“. На наградите на същото престижно музикално списание, те печелят три от наградите на феновете – Най-добра британска група, най-добра нова група и най-добра песен (I Bet You Look Good On The Dancefloor).

След интензивно турне в подкрепа на албума, Анди Никълсън напуска групата и обявява, че започва нов музикален проект. На негово място идва Ник О’Мали.

Whatever People Say I Am, That’s What I’m Not печели наградата Mercury за 2006 година за най-добър албум. Този им албум се оказва тяхната ракета носител, пълна със стотици тонове гориво, за да летят още дълги години. Няколко месеца след него те реализират и успешното EP Who The Fuck Are Arctic Monkeys? (2006).

С втория си албум Favourite Worst Nightmare (2007) групата започва да печели и награди по целия свят, някои от които – „Най-добър артист“ в Съединените Щати, „Албум на годината“ в Япония, Ирландия и Щатите. Той се закотвя на първо място в чарта за албуми на Острова. Хедлайнери са на Glastonbury през 2007, предаван пряко по BBC 2, като забиват с Dizzee Rascal.

Албумът е по-шумен, скоростен и директен. Същински кошмар за критиката. Продавайки 85 000 копия през първите няколко дни от излизането си, той също бива отбелязан като успешен, като всички 12 песни попадат в Top 200 на сингъл чартовете във Великобритания. Междувременно Alex Turner насочва вниманието на феновете към новият си проект The Last Shadow Puppets (lo-fi, indie rock), а Arctic Monkeys получават още един приз от Mercury Prize и две награди на BRIT Awards 2008. Някъде по това време, бандата записва и концертно DVD озаглавено At The Apollo, като групата е уловена в най-добрата си светлина и сила на живо, кадрите са от 2007 година от участието им в Манчестър.

По Humbug (2009) групата работи с Джош Хоум от Queens Of The Stone Age и записва 12 парчета през ранната есен на 2008 година. След това през пролетта на 2009-та те правят още 12 като този път работят с Джеймс Форд. Така те имат общо 24 песни, от които остават само и единствено 10 като крайна бройка. По това време Алекс Търнър казва, че по време на записите те слушали много Ник Кейв, Джими Хендрикс и Cream.

Историите и лириките както винаги те оставят без дъх. Сингълът Crying Lightning заема първо място в инди чарта на Великобритания. Вторият сингъл Cornerstone отново става апетитна хапка за критиците, но се оказва твърде голяма и засяда някъде там в нищото, и сингълът е отново в чартовете.

Arctic Monkeys представят Humbug като хедлайнери на фестивалите Reading и Leeds. Правят кавър на Red Right Hand на Nick Cave And The Bad Seeds по време на участието си на Exit Festival в Сърбия през 2009 година. Цялото им турне приключва в края на април 2010 година в Мексико.

Тази година те издадоха четвъртия си студиен албум Suck It And See, продуциран от отдавнашния им сподвижник и продуцент Джеймс Форд. Материалът е записан в City Studios в Лос Анджелис. Много от работата по него е завършена само за един месец престой на западното крайбрежие. Междувременно преди да издадат албума, те издават предпремиерно на винил за Record Store Day, съдържащ две парчета от новия им албум (Brick By Brick и Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair).

Само две песни и то какви, от най-„влизащите“ и най-„озъбените“.

Brick By Brick, парче по парче изнася рецитал за мощта на rock ‘n’ roll музиката. Надъхващо като напоен с канела летен бриз, близващ слуховия апарат. Което в бавните моменти може с право да ти заприлича на The Doors, да, рок, лепкав, горд, ударен.

Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair започва с една groovy, southern rock китара, която директно те повежда на в един блус и инди трип. Много рок, много слънце, do the macarena in the devil’s lair. But just don’t sit down ’cause i’ve moved your chair, право в лицето. Охлаждащо. Не са ли приятно цинични, а какво ще кажеш за това излияние? Да, Arctic Monkeys са тук и свирят по-добре от всякога.

Групата позволява на феновете си да преслушат целия Suck It And See безплатно на сайта им, след което да вземат решение дали да си го купят или не. Ами той отново си е класа. Като отварящото парче She’s Thunderstorms е унесено парче, все едно едни успокоени Oasis намигат изпод фасадата. Определено пораснали като звучене и спокойни. В Black Treacle е жизнерадостна suburban история, с такива мелодии музиката винаги ще топли сърцата.

Изглежда така сякаш Arctic Monkeys са неизчерпаеми откъм идеи, и това може само да радва. В албума има още „зарибяваща“ бас линия и groove (The Hellcat Spangled Shalalala), джем психеделия, и препускащ бас и ударни като през огряни от жарко слънце поля (Library Pictures), прилепчиви rock ‘n’ roll акорди (All My Own Stunts), пространно минорно елитарно настроение (Piledriver Waltz), старо, лъхащо на отминали дни, чувство от оставената празна стая от двама души били заедно в един наситен със смях ден (Love Is A Laserquest), чувствени, тотални, искрени лирики (Suck It And See). Baby I was made to break your heart, е така като на шега, подръчкваща бас линия и тоталната инди китара (That’s Where You’re Wrong), и думата която също го определя – разнообразие.

Разнообразие в темпото, интересни истории, китарите са много добри, но всичко е така добре познато, явно циркулира вечно в умоветe на големите групи от Великобритания. Заглавията на песните са все така силни, а музиката им като прясно изстискан плод. Есенцията от който изпълва с приятен гъдел.

Сред потвърдените дати на Arctic Monkeys е хедлайн участие на престижния Benicassim Festival в Испания, редом с имена като Arcade Fire, Primal Scream, Big Audio Dynamite, The Streets, Portishead, The Strokes, Elbow и много други. Това събитие ще се случи между 14-17 юли. Arctic Monkeys ще вземат участие и на Lollapalooza през август тази година. Както е видно за тях почивка няма и единственото, което им остава е от ден на ден да стават все по-добри. Правят заявките и с новия си албум, който отново ще е в челните места.

Да, сега не е 2006 година, и има много нови и качествени групи в indie rock сектора. Но Arctic Monkeys са класа и всички трябва да го знаят. Тук са и отново преподават своята религия. През всичките тези години, те се оформят като фактор, с който всички инди и геридж групи трябва да се съобразяват. За да бъдат поне актуални.

от deafening heartbeat



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *