Изгубените албуми: Air Formation – Nothing To Wish For (Nothing To Lose)

Втората статия за албумите в сянка е посветена на английската група Air Formation и албума им Nothing To Wish For (Nothing To Lose) (2010), който със сигурност е нещо, което не бива да бъде отминавано с лека ръка. За него ще ни разкаже deafeaning heartbeat:

Air Formation имат реализирани 4 дългосвирещи албума, 2 EP’-та, и няколко 7″ сингъла. Този албум е от март 2010 година, четвърти в дискографията им. Голямо вдъхновение са им групи като The Cure, The Jesus & Mary Chain, Spacemen 3. Да, Air Formation са супер як shoegaze. Дълбок.

Откриващото Three Years Pass е меланхолично, а вокалите са класа. Тази музика извисява, наистина. Толкова емоции събрани в пет минути, и с умело боравене на инструментите. Така както започна, имам чувството, че целият албум ще е една тотална shoegaze меланхолия. Но не, второто Stars & Knives е по-енергично структурирано, с по-груби китари, но много хубаво. Една по-мрачна, съзидателна инди версия. Синт подложките носят чувство на съвършенство, като това да осъзнаеш, че света е различен, погледнат през различните очи. Това може би е shoegaze албума на 2010 за мен. Не мога да спра да се отнасям и да мечтая. Силно е. Също като едно изгубено детство, което осъзнаваш, че не можеш да върнеш и промениш, цялата красота на мечтите е събрана в Low December Sun, залязващо декемврийско слънце – самотно седя втренчен и гледам как времето се изнизва. За да доидат други дни, седмици, години. А Low December Sun е нещо като апотеоз на тези дни и часове. Много силно indie, shoegaze откровение. Тия хора определено не са си играли като са правили песните. Вкарали са мисли, сърца, души. Или поне ми се иска в голяма степен да е така. Имам и усещането, че не мога да се насладя качествено на този албум, засега.

Alone At Last е като една ветровита есен, усещам и приятен повей от шведските alternative богове Katatonia. Минорни китари стягат врата. Пусни тази опустошителна мелодия, и накрая няма да си сам. Air Formation ме изненадват приятно. Отдавна не бях слушал Slowdive, и Air Formation определено ми се струват като една надградена тяхна версия. Дори и post-rock отношение откривам.

Don’t Wait ‘Til Dawn каква красота е само. От началото с надъхана бас линия, (като при някои работи на The Cure) ме въвежда в петминутно минорно indie. А текста е за това „да не губиш любовта“. Многозначително заглавие и The Cure дежа-вю. Но и по-разгърнато.

Meltdown показва, че момчетата знаят какво е indie rock. Забиват ударно, и единствено вокалите вкарват shoegaze атмосфера. Лудо парче. Супер надъхано. Разкъсва паяжините на унинието.

Until Today започва много doom. Мисля си за The Cure с втежнен звук, доста близко биха звучали до това великолепие. Разбира се The Cure са гиганти от които всяка група може да се учи. Не се съмнявам, че Air Formation са си научили добре уроците. Това парче е отново за мечти. За това, че докато си жив, мечтаеш и осъществяваш някои от мечтите си. И няма място за предаване. Не, този албум е магия, и го препоръчвам на всички харесващи музиката на – The Cure, Cocteau Twins, Slowdive. Меланхоличните истински мелодии за сила, любовна борба. Всяка песен е своеобразен къс самовглъбение, водещо до осъзнаване. Този албум си е за челните места в shoegaze, indie rock, post-rock класации.

Деветото парче Cut Through The Night е неземно, със стегната ритъм секция, и вокали които те разтопяват, бавно. Лирики които помитат и малкото съмнение за посредственост. На това парче, мога да изкарам една инсомнолентна нощ, и няма да усетя кога ще изгрее изгрева. Толкова е омайно.

Албумът към края си навлиза в абсолютно Slowdive темпо. Бавно, тежко, вглъбяващо.

Десетото Outro е с дълбоки дисторзирани китари на заден фон, които режат и малкото останало чувство за спокойствие. Предпоследната Distant Silhouettes е опит за жизнерадост, поне при вокалите, но иначе насоката е към интровертност. Китарни пасажи, вкарващи в духа на отминали дни, и жажда за съвършенство. Точно като едни далечни силуети, както се казва и песента. Можеш да позволиш да изчезнат, и да не ги видиш. Но може да се вгледаш в тях, да откриеш нещо ново. Можеш да се опиташ да ги моделираш, и да ти станат приятни. Нещо такова, отнесено във времето и пространството. Пространство в което Air Formation, със своя indie rock, shoegaze стоят уверени в това което правят, и боравят умело с емоциите си.

Последното парче в албума е бонус трака Silence Outside – бърз мелодичен shoegaze ритник, за довиждане. I want to forget се пее, е да, ама аз не искам да забравя какво съм слушал. И ще го слушам често.

Супер надъхващ албум. Да, и меланхоличните работи, понякога дават една сила, която трябва да пазиш, защото тя е част от теб, все пак.

В този албум има shoegaze, dream, indie rock красоти. Тук има парчета които си заслужава да бъдат отличени, но на мен ми хареса целият албум, така че няма да отличавам. Слаба песен няма, заклевам се. Да не чуя друго месец, ако не съм прав.

За огромна жалост на феновете си, тази толкова добра и с талантливи музиканти, shoegaze, indie rock група се разпада през април тази година. Като причините не са много ясни, може би сблъсъка на таланти и някакви противоречия довеждат напрежение, и те решават да прекъснат дейност. Но оставам с убеждението, че тези момчета има още какво да кажат, разбира се, без съмнение, и, че е въпрос на време и някаква почивка, която са си дали, за да се съберат отново за нов материал.

Всъщност талантливите и вдъхновени хора винаги са се лутали и блъскали в препятствия и трудности. Наистина добра група правеща хващаща музика, която не заслужава да не функционира.

от deafening heartbeat



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *