Лято 2011 в албуми

Последните дни на лятото наближават, което е и повод да хвърлим поглед към някои от най-добрите албуми, които излязоха през сезона.

The Pains of Being Pure At Heart – Belong

Изненадващо, но The Pains of Being Pure at Heart се чувстват съвсем комфортно под тежестта на поетичното си име. През 2009-та нюйорската четворка издаде едноименния си дебют, който бързо спечели симпатията на инди и нойз поп аудиторията, без това да върви с коментари, че са новите X или Y. В тази удобна атмосфера на тихи, но високи очаквания, те записаха Belong. Чрез него те не само отбелязват едно впечатляващо израстване, но запращат традиционните опасения за трудния втори албум в кофата с неслучилите се идеи. Belong слага началото на нов период за групата – тя вече показва зъби и здраво е захапала бурята от чувства, която ги е обсебила. Всъщност албумът излезе още през март, но слънцето, дали залязващо или изгряващо, е във всяка една от песните. А и все пак клипът към The Body изглежда така:

Handsome Furs – Sound Kapital

Канадското дуо продължава да живее според това, което им диктуват моментните инстинкти и внезапни приливи на вдъхновение. Новият албум Sound Kapital не съдържа почти никакви китари и изгражда уникалното си настроение като смесва две добре познати неща: досегашната атмосфера на песните им с меланхолията на краутрока и ранния електро-поп. Някак Берлин от 70-те, Лондон от 80-те и усещането на новото време от позицията на граждани на света е синтезирано в едно.

С новия диск Handsome Furs продължават партньорството си с разписалия се в историята на музиката лейбъл Subpop, с когото подписват с уговорката да направят опити албумът да бъде разпространен в Източна Европа и Азия. Тук и тук може да прочетете двете интервюта с тях за Indioteque, направени покрай двете им посещения в България.

Patrick Wolf – Lupercalia

След многократни промени на концепцията и заглавието, петият албум на Патрик Улф се оказа изпълнен с любовни химни. Въпреки безкомпромисния оптимизън на The City и Bermondsey Street, нотката на преживяните огорчения си личи в песни като The Days, Slow Motion, Together и Armistice, за чието записване в използвана стъклена хармоника – инструмент, който така и не добива голяма популярност, тъй като звуковите вълни провокират депресия.

Ако се заслушате в тях, в пиковите моменти може да чуете как сенките се разсейват.

Повече около Lupercalia може да научите от интервюто, което Патрик даде за Indioteque.

Cults – Cults

Издаденият от лейбъла на Лили Алън дебют на Cults не казва ясно дали в близко бъдеще можем да очакваме нещо обещаващо или повече от същото. Но със сигурност кратките поп истории на студентите по режисура Маделин Фолин и Брайън Обвилиън са достатъчно приятни и ненатоварващи, за да бъдат идеален саундтрак към спомен от лятото, към който ще се връщате отново и отново.

Bon Iver – Bon Iver

Ако има сезон, с който да опишем музиката Bon Iver, то това ще е или късната есен, или ранната зима. Но едноименният втори албум на Джъстин Върнън понякога звучи на място точно през онези бавни летни дни, които са малко по-различни още от настъпването на сутринта.

Всички песни са написани от Върнън, който участва в записите с общо седемнадесет инструмента.

Peter Murphy – Ninth

Бившият фронтмен на отново разпадналите се Bauhaus се завръща Ninth – албумът, с който отбелязва обратен завой към по-традиционното алтернатив и пост-рок звучене, след дълги експерименти с етно музиката. Много неща могат да бъдат казани за актуалния му проект, но най-доброто определение идва от самия му автор: „В него има много тестостерон, но е красив като всяка една русалка.“

Eddie Vedder – Ukulele Songs

Трудно е човек да си представи нещо друго, освен огън, гори и скрити езера, докато слуша втория соло албум на вокалиста на Pearl Jam, след брилянтния му саундтрак към Into The Wild. Както подсказва заглавието, Ukulele Songs наистина е записан изцяло и единствено на укелеле. Но Еди Ведър не звучи неудобно в самоналожено си ограничение, нито се притеснява да покаже по-нежната страна на разбитото си сърце – той го прави дори с чувство за гордост. Освен напълно нови песни, сред заглавията има и кавъри на кънтри и фолк изпълнители.

Foster The People – Torches

Когато потърсиш повече за Foster The People и разбереш, че са от Лос Анджелис, това не те изненадва. Torches достигна до номер 1 американските алтернатив и рок чартове, и влезе в Топ 10 в САЩ, Канада и Австралия, което го прави един от най-успешните дебютни на годината. Определени от сп. Q като „шизо-поп“ и може би има нещо вярно – текстовете са там просто за идеята, а рядко песните имат нещо общо една с друга.

The Horrors – Skying

Малко групи се осмеляват да нарушат траекторията на вече намерилата успех формула. Но с новия си албум The Horrors не само правят точно това, но и умело преминават отвъд графата „надежди“, където бяха поставени от много рано – първият ми спомен за The Horrors е от интервю на Джеймс Дийн Брадфийлд (Manic Street Preachers) от 2006 г., който ги определя като изключителни, въпреки че тогава не бяха издали и първото си EP.

Friendly Fires – Pala

Песента по-долу до голяма степен обяснява присъствието на Friendly Fires в класацията. Любопитна подробност около новия албум е, че заглавието Pala е името на злокобния утопичен остров от книгата на Алдъс Хъксли Island.

А кои са вашите летни албуми за тази година?:)

Светослав Тодоров



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *