Силно се надяваме, че 2015 г. започна нещо наистина различно в българската сцена – вместо интересни попадения тук-там, през последните месеци видяхме една много по-осъзната и фокусирана сцена. Сред новите групи, които бързо преминаха от дебютни изяви на живо през миниалбуми до международни отзиви, са Comasummer. Тази неделя от 20 ч. Владимир Лалов (вокали, китара), Пламен Печин (китара), Николай Каракехайов (орган), Веселин Карастойчив (бас) и Йордан Грънчаров (барабани) ще представят Out of The Sun EP в малката зала на Mixtape 5. След няколко месеца в дигитален вариант, сега песните в него се появяват като касетка, издадена от американския лейбъл Custom Made Music. За допълнително ориентиране в музиката и влиянията им, утре членовете на Comasummer, заедно с тези на The Black Swells, Doesn’t Frogs и магазина Threecords Record Store ще пускат музика в The Muse.

Пламен ни разказва за записването и тематиката на всяка една от песните в миниалбума, който също така им спечели място на гръцкия Fuzztastic Planet Festival през 2016.

Out of the Sun е най-бързо написаното и най-лесно записано парче в албума. Първоначалната идея за песента е на Владо, както и текста. Той е провокиран от разочарование и гняв, породени от кофти постъпки на близки хора. Песента е и първата, в която Весо записа бас линията. На пръв поглед е най-комерсиално звучащата в албума, но именно тук имахме възможност да направим някои интересни експерименти, които не беше удачно да приложим в другите.

My Vantage Point е за свойството на родната действителност да парира стремежите ни да разкрием потенциала си, което води до равносметката, че трябва да търсим реализация другаде. Изходящата идея и текстът са мои. Парчето написахме сравнително бавно, а записът и миксът бяха доста трудни. Тук Ники измисли и бас линията, освен органа. Барабаните са на Владо, както във всички останали парчета в албума. За мен тази и Hurricane Love са най-зрелите ни композиции.

Rental Kisses е за сексуалните връзки-еднодневки и за усещането за празнота, когато осъзнаеш, че си прекрачил важна граница, която не можеш да преминеш обратно. Първоначалната идея и текстът са мои. Започнахме записите още през пролетта на 2014, но ги зарязахме, защото сметнахме песента за посредствена. В края на годината я чухме пак, решихме, че е яка и я довършихме. Качихме я и почти веднага я включиха в една белгийска компилация – Psychedelic Underground Generation. По същото време с нас се свърза Фран Ашкрофт – истинска стара пушка от гаражния рок на 60-те. Той е английски продуцент и тонрежисьор, работил в Аби Роуд и редица студия в кралството, САЩ и Япония. Попита ни как и къде сме записали песента, а ние се изумихме, когато ни похвали за работата. После му пратихме и следващите парчета за мнение, а той ни насърчи да издадем албума.

Hurricane Love е написана за чистата и искрена обич, от която всеки се нуждае. Основната идея за музиката е на Владо, както и текстът. Правихме парчето много бавно и внимателно. То беше второто, което записахме. В началото имахме само поредица от фрагменти, които дълго време подреждахме, така че да се получи истинска песен. То е първото парче, в което включихме орган, който Владо записа. Доколкото знаем, това е първата ни песен, която е излъчена в радио ефир в Щатите. Беше най-дългото парче в предаването – колкото 2 или 3 от останалите. Продължават да го пускат по това радио, както и по няколко други.

Man in the Sand беше започната от мен през лятото на 2013, но беше в доста по-психеделичен вариант. В края на годината предложих на Владо да я направим по-ударна и да участваме с нея в един конкурс на Shure. Кръстихме се Comasummer и качихме новата версия на песента в Интернет в началото на 2014. Текстът написахме заедно. В него става дума за бродещ каубой, който среща призрак в пустинята, а той му разказва за живота и смъртта си. Скоро ще запишем и оригиналната версия.

The Trickster е парчето, над което работихме най-дълго. Тактът е неравноделен – 7/4, а китарите са доста противоречиви като стилистика. Трябваше да намерим начин как основната тема да спои странните елементи, като се повтаря почти непрекъснато от различни инструменти. Първоначалната идея и текстът са на Владо. Пее се за някакъв безскрупулен мръсник, който мами гаджето си. Тази песен я писахме и миксирахме доста месеци, а когато дойде време за мастеринга, поради технически проблеми трябваше да я презапишем почти изцяло и да я миксираме наново. В крайна сметка, не съжаляваме.

Припомняме ви и селекцията с музика на групите, асоциирани с Rocket Psyence колектива:

“Мрак. Романтика. Поквара.“ Това са трите думи, с които Миро, вокалистът на The Black Swells, описва музиката на групата. Тя току-що издаде първото си ЕР – Dead Lovers Club, съставено от пет самопродуцирани песни, една от които за свободно сваляне. Първата им изява след пускането му е утре вечер в Mixtape 5 (B-Side), когато точно в 20:30 ч. ще открият концерта на американските нойз рок групи Grooms и A Place To Bury Strangers, едно от имената, които те посочват като влияние на страницата си.

Миниалбумът е плод на последните им две години работа и само част от вече солидното количество авторски песни. Самоусъвършенстването е очевидно основният им фокус в този момент – появата на Dead Lovers Club и по-честите изяви на живо са факт още преди групата да има официална снимка.

„Дълго време правихме безмислени джемове на всякакви места с всякакви хора на всякакви инструменти в опит да сътворим нещо. Идеи – много, хора – бол, но все нещо липсваше. Оправданието винаги беше че нямаме нужната техника, достатъчно хора, достатъчно време. Всеки бълваше идеи, които на моменти много се разминаваха. Тогава с Крум, нашият барабанист и член на Doesn’t Frogs, просто си казахме: „Взимаме едно помещение и го правим! Сега или никога!“, разказва Миро, също така китарист и автор на текстовете.

Съставът се допълва от басиста Станимир и в този вариант по-рано тази година те дебютираха на първото издание на Rocket Psyence Night, което включи Comasummer, Doesn’t Frogs, Nick Chongi – подобно на тях скоростно утвърждаващи се музиканти, в които влиянията от пост-пънка, геридж рока и сайкъделика са в различни пропорции, но добре смесени. Според опита до момента – в случая на The Black Swells най-шумните моменти са най-отчетливо на живо.

• Повече информация за концерта утре може да научите в страницата на събитието, а билети може да купите в Ticketlogic на цена 25 лв. Утре тя ще бъде 35.
• Dead Lovers Club може да се чуе и купи в Bandcamp.
• Първите две песни, които те представиха и които останаха извън борда за миниалбума, могат да се чуят в Soundcloud.
• 2/3 от The Black Swells е в Doesn’t Frogs, които тази есен също издадоха силен миниалбум.

На 12 ноември отново каним A Place To Bury Strangers, а поводът е новият им албум Transfixiation.

Преди тях на сцената на Mixtape 5 (B-Side) ще бъдат две групи, на които ви съветваме да обърнете внимание – Grooms, които са също от Ню Йорк и с неотдавна излязъл четвърти албум, както и младата българска група с предстоящо ЕР The Black Swells.

Няколко детайли около Transfixiation, излезлия през февруари нов проект на A Place To Bury Strangers:

• Transfixiation е един от последните албуми, записвани в Death By Audio, затворилото преди година пространство на A Place To Bury Strangers в Бруклин, използвано през годините като студио, клуб, фабрика за китарни ефекти (с клиенти като U2, Трент Резнър и TV on the Radio). В същото студио е записан и новия албум на Grooms, които ще излязат на сцената преди това. В Death By Audio Ник Кейв и компания създават песента Worm Tamer на Grinderman, a Ty Segall издава и лайв албум оттам.

• Видеото към втория сингъл We’ve Come So Far e заснето по време на финалната им изява в пространството.

• Въпреки че е с тях от вече известно време, това е първият албум с участието на барабаниста Роби Гонзалес. Изглежда е правилният човек, тъй като за предишния си албум, Worship (2012), в записите участват цели петима барабанисти. Роден е във Венецуела и израства в Аляска, а окончателното отдаване на музиката го разсейва от очертаващата се кариера в ските и сноуборда. Пътят му продължава към Лос Анджелис и Percussion Institute of Technology. Той беше зад барабаните и на предишния концерт в София. Определя A Place To Bury Strangers като „групата, която е изисквала чисто физически най-много усилия от мен“.
• Клиповете винаги са били важна част от визуалната идентичност на групата, а до този момент те са цели шест. Последният излезе преди месец и е към Supermaster, която открива албума.

• Според Slant Magazine “за група, която е толкова фокусирана върху темата за смъртта, в Transfixiation те звучат впечатляващо живо”, а за The Life of Best Fit дава оценка 7,5 и отбелязва все по-уверената роля на Оливър Акерман като вокалист.
• Албумът излиза под знака на независимия американски лейбъл Dead Oceans, за който са записвали Dirty Projectors, The Tallest Man on Earth, Juliana Barwick.

Билети за концерта на 12 ноември може да купите на цена 25 лв. от Ticketlogic. В деня на събитието билетите струват 35 лв.

Кога: 12 ноември от 20 ч.

Къде: Mixtape 5 (B-Side)

Колко: 25 лв. в Ticketlogic, 35 лв. в деня на събитието

Лидерите на американската нойз рок сцена А Place To Bury Strangers се завръщат в София за концерт на 12 ноември в малката зала на Mixtape 5 по покана на Indioteque. Триото от Бруклин ще представи издадения в началото на годината Transfixiation. Punk News го определя като най-сетне пренасящ атмосферата от концертите им в студийните записи, а NPR – като албум, в който какафонията и първичният арт-рок доминират.

Това е четвърти албум в кариерата на A Place To Bury Strangers, създадени през 2003 г. Те бързо привличат вниманието с концертите си, които им спечелват славата на „най-шумната група в Ню Йорк“. В края на миналото десетилетие записват за Mute Records, лейбълът, от който започват кариерите на Depeche Mode, Nick Cave & The Bad Seeds, Moby. Сред групите, с които са били на турне са Nine Inch Nails, Black Rebel Motorcycle Club, Brian Jonestown Massacre, MGMT, The Big Pink.

С A Place To Bury Strangers в София пристигат и Grooms, които привлякоха вниманието с новия си албум Comb The Feelings Through Your Hair, който им донесе сравнения с The Flaming Lips, Pavement и Radiohead. Според Pitchfork актуалният им проект показва огромно израстване и смелост да експериментират. Grooms записват албума в студиото на A Place To Bury Strangrs в Ню Йорк – Death By Audio. Името им стана по-известно и чрез участието на барабаниста Стив Ливай в сериала Better Call Saul, spin-off на Breaking Bad.

Концертът ще бъде открит от The Black Swells, една от най-обещаващите нови български групи и част от все по-видимата сцена от убедително пробиващи експериментални проекти в София. Каченото до момента от The Black Swells, цитиращи A Place To Bury Strangers, The Soft Moon и Jesus and The Mary Chains като вдъхновения, може да чуете на https://soundcloud.com/theblackswells В момента те записват дебютното си EP.

През следващите дни предстоят няколко интересни събития, на които препоръчваме да сте публика и така да се презастраховате от разговори на тема как нищо не се случва.

Тази вечер сформираното в Холандия сръбско-латвийско дуо Howling Owl излиза на сцената на Чешкия център и можем да очакваме една DIY смесица от електро-пънк и инди фолк. Преди тях, малко след 20:30 ч., ще видите и „пост-екологичния“ ембиънт проектa Crocs In Tears на живеещия в Айова музикант Веселин Танев, бивш басист на „Мъртви поети“. Повече за философията на музиката си, той разказва пред „Аларма“.

Същата вечер в рамките на DA Fest Mytrip и RosettaStone ще съчетаят нойз и визии в едночасов аудиовизуален пърформънс в двора на Националната художествена академия. А ако след тези събития ви се ходи някъде, на няколко метра Denzoteque пуска в Parter.

Ако сте в Пловдив, то тази вечер ви препоръчваме да бъдете в „1890“ за първата изява от българското турне на Тим Холхаус, „блус номад“ на едно – наистина – вечно турне. Преди него ще може да видите и друг поет с китара – Илко Биров. За Тим това ще е завръщане в България след гостуването му преди две години. Сегашната му визита, организирана от Amek, продължава на 18 септември: Чешки център, София (като Ræppen), 19 септември: Neu!Berlin (с Илко Биров), София, 20 септември – ДOМ кafé, Плевен. Пред Портал Култура той разказва повече за разностранната си кариера, в която идеи за 250 концерта на година и 3-4 запланувани албума е нещо нормално.

Концертът на 18 септември под името Ræppen ще представи drone проекта му, но също така е интересен и заради присъствието на Skittish Arm, или Дилън Бърчет, от Флорида. Той е тук и заради звуковия си дизайн към откриващата по-рано същия ден изложбена инсталация в Червената къща „Изравяне на психиката: Социална история на психиатрията в НРБ“. Същата вечер в центъра ще чуем и Dayin, още един от проектите на Ангел Симитчиев (Mytrip) и също с вече разпродадено първо издание.