По-рано тази седмица Алекс Хунгтай обяви, че спира да издава музика под името на Dirty Beaches и отменя всички запланувани концерти до края на годината. И всичко това в деня, в който неговият нов албум Stateless се появи за стрийм в Pitchfork. А той като че ли е идеалният завършек на почти десетгодишния път на Dirty Beaches – четири дълги абстрактни инструментала, които звучат като една цялостна ембиънт симфония. Отдръпването от името като че ли е само по себе си творчески акт – Алекс винаги е бил отдаден на разбирането, че да си гражданин на света и да не си затворен в една идентичност е най-правилното, което може да направиш в XXI век. Може би едно име е твърде малко за това, което планира в близко бъдеще.

За нас като че ли той остава свързан най-вече с разпродадения концерт, който направи по покана на Indioteque и Аларма през 2012 г. Оптимистичен, усмихнат, любопитен към София и пълен с разкази от пътуванията си, той се превърна в истински демон на сцената на вече несъществуващия Studio Sounds Like.

@Indioteque looking forward to be back in the future! Please have that rakija waiting for me. X

— Last Lizard (@dirtybeaches808) October 28, 2014

В чест на един от най-интересните артисти на нашето време публикуваме топ 5 с ключови моменти от кариерата му преди Stateless. А тя е всъщност трудна за проследяване. Извън трите албума имаме многобройни EP издания, сплит сингли, саундтраци. За повече: http://dirtybeaches.bandcamp.com/

Love Is The Devil от Drifters / Love Is The Devil (2013)

Инструментал, с който Алекс заяви, че оттук нататък няма да има никакви компромиси в музиката му. Създаден „докато се удряш в тъмното“ и даващ ново определение за любовта след Love Is a Fog от Horror EP (2008).

Sweet 17 от Badlands (2011)

„Представете си, че Елвис Пресли възкръсва и започва да ви разказва за Ада“. Този коментар от last.fm ми остава любимото описание за музиката на Алекс, а тази песен е може би идеалният пример какво се има предвид:

Casino Lisboa от Drifters/Love Is The Devil (2013)

Една от най-лесно възприемчивите песни в Drifters / Love Is The Devil и това е свидетелство колко ангажиращ е този албум. Кадрите са от Банкок, а Лисабон е градът, в който Алекс започва да живее около завършването на проекта. Берлин, където той също живя, Белград и река Дунав са сред локациите, които също вдъхновяват композициите в албума.

Shangri-La от Night People EP (2009)

Композиция от едно от ранните EP издания на Алекс като Dirty Beaches. Лесно може да проследим какво се е опитвал да направи и как идеите му се развиват през следващите години.

2/3 Jack of Hearts от Hotel EP (2013)

Този миниалбум е описан от Алекс като прелюдия към Drifters / Love Is The Devil. Инструменталите в него са записани по време на импровизации, които той прави в 3-4 часа сутринта – обикновено на пианото в хотелите, в които отсяда, преди някой да е подал оплакване от шума.

А музикалната философия на Алекс вероятно най-добре личи в това интервю за Pitchfork: