Американската експериментална формация Tuxedomoon изнесе впечатляващ концерт в разпродадения Модерен театър. Дългоочакваната среща на групата, смесваща елементи от пост-пънк, джаз и електронната музика, с българската публика беше повече от емоционалната: музиката беше често тиха, интровертна и мрачна, а аплаузите бяха толкова силни, сякаш на сцената стои хитова рок група, а концертът не се провежда в театър.

„Много се радваме, че сме тук. Опитвахме се да организираме концерт в България в продължение на години, каза основателят Стивън Браун, който отдели няколко минути за интервю, въпреки натрупаната умора от шоуто и дългия път, заради който групата пристигна в София броени часове преди да излезе на сцената. „Знаехме, че имаме публика тук, тъй като през годините сме получавали много имейли от фенове, които пишат, че непременно да дойдем в София. Така че идеята, че това е място, на което би се получил успешен концерт, вече беше в главите ни. България е непозната страна за нас, но това е забавната част от турнетата. Миналата година бяхме в Скопие. Да свирим на места, на които не сме били преди, ни действа изключително освежаващо.“

По време на двучасовия концерт, групата изпълни песни от почти всички периоди на 35-годишната си история, включително от първите си албуми и сингли, датиращи от времето, когато всички музиканти живеят и творят в Сан Франциско – град, който обикновено не е асоцииран с мрачна атмосфера. “През 70-те Сан Франциско беше много креативно място, до голяма степен все още е. Тогава се появиха много експериментални групи. “

(Браун не спря да свири на синтезатора си, дори когато по средата на една от песните стойката му се срути)

В началото музикантите започват да експериментират с всеки инструмент, който им попадне, а първите им записи са в духа на набиращата скорост електронна музика. При Tuxedomoon тя е погледната през призмата на музикалното им образование и влияние от класическите композитори. “В началото не беше лесно, трудно открихме публиката, която да ни заобича, но впоследствие нещата потръгнаха. В града имаше много странни и особени групи, не бяхме само ние лудите. Късметлии сме, че започнахме пътя си на това място и в тази среда.”

А как група, която твори в пето десетилетие вижда съвременната музика? “Всичко зависи от това какво харесваш, нали? В момента слушам основно музика на композитори от 20 век. Колкото до модерната, голяма част от нея звучи като едно постоянно рециклиране на стари идеи – от 60-те, 70-те и 80-те. Предполагам, че колкото повече остаряваш, толкова повече сравняваш и съпоставяш, трудно е да намериш нещо ново. Разбира се, всяко поколение взима нещо от предишното, човешко е. Но не харесвам имитациите. Затова продължавам да слушам оригиналите.”

Най-известната песен на Tuxedomoon, In A Manner Of Speaking, беше оставена извън сетлиста – въпреки успеха й, за който засвидетелстват кавъри от Мартин Гор (Depeche Mode) и Nouvelle Vague, те не я изпълняват от напускането на певецът и актьор Уинстън Тонг. И все пак защо от богата им дискография, това е песента, която е оставила такъв отпечатък върху толкова много хора. “Все пак това е доста добра песен, не е ли така?”, казва Браун с уморена усмивка преди да разпише още няколко плочи и дискове на фенове, някои от които гледащи ги за първи път, а други – за първи път от години. Влиянието на дългогодишните музикално-визуалните експерименти Tuxedomoon върху по-нетипичната страна на съвременната музика беше видно и тук – сред публиката, варираща от хора на около 20 години до такива, които бяха прехвърлили 60, бяха голяма част от членовете на българските алтернатив групи, диджеи, музикални редактори, фотографи.

Групата излезе в състав Блейн Л. Райнингер, Стивън Браун, Питър Принсипъл, Люк ван Лайшаут, всеки един от които сменящ поне по два инструмента по време на изпълнението си. Част от формацията е и ексцетричният актьор и режисьор Брус Гедулдиг, отговорен за мизансцен частта на шоуто.

Tuxedomoon пристигнаха по покана на Der Circle, организирали концертите в София на New Model Army, Clan of Xymox, Брендан Пери от Dead Can Dance и Уейн Хъси от The Mission.

Светослав Тодоров

Материалът е оригинално публикуван на dnevnik.bg