Трудно е да опишем Грант Харт и неговата кариера, надхвърляща три десетилетия. Но ще опитаме: роден е през 1961 г. в градчето Саут Сейнт Пол в Минесота, където живеят едва 20-хиляди души, част от които имигранти от Източна Европа.  Израства в „типично разпадащо се американско семейство“, а брат му умира след като е блъснат от пиян шофьор. През 1979 г. бъдещият вокалист на Hüsker Dü Боб Мулд си купува трева от Грант Харт, а не след дълго създават групата.

Пробиват на хардкор сцената, музика, с която застаналият на барабаните Грант Харт казва, че никога не се е чувствал комфортно, нито с тенденциите и разбиранията на хората около нея. Hüsker Dü решават да експериментират и да олекотят звученето си, което води до договор с Warner Bros и далеч по-голяма аудитория. В историята остават като една от първите алтърнатив рок групи, които правят прехода от малките клубове към големите зали. Шестте албума, които издават са едва девет години съществуване, вдъхновяват следващи поколения артисти като Pixies, Nirvana, Therapy?, Green Day, Райън Адамс, наименуваните на тяхна песен Pink Turns Blue, гостувалите в България покрай Indioteque No Age и No Joy.

Следите, които оставят, надхвърлят музиката. Те са сред първите групи с открити в сексуалната си ориентация членове: Боб Мулд е гей, Грант Харт е бисексуален.

Но комерсиалният успех  разбива отношенията между членовете: след като компанията избира няколко поредни песни на Харт да бъдат сингли, Боб Мулд става все по-конфликтен, а третата фигура в групата Грег Нортън внезапно оспорва авторските права на колегите си. В мемоарната си книга и интервютата Мулд посочва като виновник Грант Харт и неговата хероинова зависимост през 80-те. Отношенията между двамата са сложни и до ден днешен. И двамата са с успешни в соло дейностите си, но по различен начин: докато Мулд е далеч по-публичен и широко оценен, Грант Харт удобно стои в полето на ъндърграунда. Първият му соло албум излиза през 1989 г., а малко след това сформира Nova Mob, където от барабанист прави прехода към китарата и позицията на фронтмен – в любопитен развой на събитията подобен ход на конфликти с вокалиста и кариерна промяна прави повлияният от Hüsker Dü Дейв Грол. През втората половина на 90-те Харт се завръща към соло албумите, но обикновено с големи паузи и минимална реклама около тях.

В настоящето Грант Харт получава рядък втори шанс да бъде обект на интерес от широк кръг меломани, оценен като соло артист и с редовно място в ревю рубриките на големите музикални сайтове. След години на издаване от малки лейбъли, той подписа сDomino Records за The Argument – най-амбициозният проект на кариерата си. Двойният албум, в който Грант е на почти всички инструменти, е базиран на епическата поема ‘Изгубеният рай’ на Джон Милтън и неиздадената абсурдистка пиеса на Уилям Бъроуз, с който се запознава покрай Пати Смит. Оценките на критиката са единодушно позитивни, до голяма степен и покрай учудването си, че някой може да се захване с толкова амбициозен проект.

Междувременно миналата година през фестивалите премина документалният филм за живота и кариерата на Грант Харт – Every Everything, който хвърля дълбок поглед към годините му на зависимост, трудните отношения, които има със сина си, утвърждаването като самостоятелен артист.

Целият този бекграунд ще бъде материализиран утре вечер в Mixtape 5, когато Грант Харт ще излезе на сцената заедно с ESC Life от Хърватия и We Singing Colors от Румъния.

А сега, малко от легендата пред Indioteque:

Преди Hüsker Dü

Работих в музикален магазин в Минесота. Saturday Night Fever беше хит тогава. Но винаги препоръчвах The Modern Dance, (дебютния албум) на (американската пост-пънк група) Pere Ubu.

За The Argument:

Беше по-скоро освобождаващ процес, защото имах история, върху която да стъпя. Версията на Уилям Бъроуз има толкова много вдъхновяващи моменти, толкова интересни образи и архетипи, че трябваше да избера само най-важното, есенцията на историята. До голяма степен паднаха всички религиозни мотиви от поемата на Милтън. Все пак той е имал десет тома, в които да изложи идеите си, а аз имам само два диска. Албум от три ми се струваше като твърде мъчително за слушателя. Впоследствие една песен отпадна от траклиста, искаше ми се Golden Chain да е по-дълга, а I Am Death по-бавна, така че може би форматът задаше ограничения. Но по-скоро тези граници те карат да откриваш решения по възможно най-креативният начин, вместо да ти създават проблеми.

 За влиянията около проекта

“Образованието“ ми в поп музиката е покрай плочите на брат ми, които действително са от 60-те. В това десетилетие сюрреализмът навлезе в популярната музика и вероятно психиделията е най-явният резултат от това омесване, излизане извън бариерите на рационалността. Когато изкуството е водено от мечтите на творците, всичко е възможно. Но в случая на The Argument влиянията са по-скоро от класическите изпълнения на орган и мюзикълите от 30-те години.

Впечатляващите албуми, последвани от тишина

Със сигурност честата смяна на лейбъли не спомага за процеса. Но след като имам дългосрочен договор с Domino, вече времето в търсене на правилните партньори за издаване ми е спестено. Често намирах варианти просто покрай разглеждането на плочи в музикалните магазини. Но честно казано не ми харесва позицията, в която артистът трябва да убеди някого, че има добри песни и от тях може да се направи бизнес модел.

Но големите паузи при мен са провокирани и от друго. Мога да композирам и запиша албум за точно една седмица, но така не бих имал време да експериментирам и да изпробвам всички варианти, които бих искал. А търсенето на правилния звук на правилното място е част от това, което ме прави щастлив като музикант.

Да бъдеш герой на документален филм

Проблемът с това да правят филм за теб е следният: той отразява една-единствена гледна точка. Не бих искал мнението на един човек да определя мнението на публиката за мен. Така че с радост бих съдействал, ако някой друг иска да направи различен филм, с алтернативни отговори на въпросите около живота ми – дори да е някой, който не харесва музиката ми.

ЛГТБ правата

Не ми харесва начина, по който сексуалността става политическа ориентация в САЩ. Често добри политически кандидати, които биха свършили добра работа, са осъждани, защото имат неподходящи мнения за напълно лични въпроси. Искам правителството да поправя улици, да се грижи за здравето на хората, но да стои далеч от дома ми. Не ми трябва ничие одобрение за това какво правя в леглото си, колата си или в асансьора. Повече ме вълнуват правата на жените: проблемите им остават на заден план, а законите, които трябва да гарантират половото равенство, се бавят от 30 години.

Балканите

Обожавам региона. Тези, които са страдали, знаят как да попадат ръка да страдащите. Независимо от коя държава са хората, те трябва да бъдат обединени от целта да направят света по-добър за децата си.