Kонцерти

Indioteque #36 – Specta – Belgrade Calling

На 16 февруари ще можем да се насладим на две от най-интересните групи от сръбската сцена в момента – VVhile и Mnjenje. Затова и реших да направя този подкаст, като подгрявка за концерта, а междувременно се надявам, че някои от вас ще могат да открият в него и някоя от новите си любими групи. Всички групи в подкаста идват от Белград (признавам си, че Svemirko е от Загреб, но пък песента му толкова си пасна, че нямаше как да я пропусна). Опитал съм се в тези 14 песни да вкарам различни стилове, от shoegaze-а на Virvel и Bitipatibi до твърдите китари на Repetitor и Crvi. Надявам се да ви хареса.

Поздрави,
Явор

#brmc

Смятах, че текста ми за Black Rebel Motorcycle Club тук е най-сълзливият текст на Indioteque. Но ето, че идва продължението….

Hey guys, it’s Robert
– so the BRMC European Tour is now officially over, but before heading home I’m actually going to be passing through Sofia, Bulgaria on July 18th on my own – and I was just wondering if anyone knows of a good bar or park bench in town that might allow me to get away with playing a dozen acoustic songs (without getting arrested). If so, then please post a comment here, and I’ll try to make it.

I guess you could call it an unofficial-acoustic show of sorts.

Unfortunately Pete and Leah both have to fly back home to LA straight away, so I’ll be on my own this time, but… since I’m passing through Bulgaria anyway, I figured ‘What the hell’ I’ll bring my guitar and say hi.

PS: I won’t play at your birthday party.

From
Robert Levon Been

Предистория

Накратко: аз си харча парите за концерти, колкото повече, толкова повече. Обикалям и гледам, където и колкото успея. Днес със сигурност мога да кажа, че Black Rebel Motorcycle Club е най-любимата група, групата която не ми омръзва, винаги си намирам какво да слушам или нещо ново в някое парче или пък преоткирвам някой албум. Това е групата, която най-много ми е повлияла в личен план в разумния живот и ми е дала най-много музикални емоции. Вече 13 години.

И така, след някакво количество дати, които бях посетила в Европа, миналата година обявиха Солун. Уау, след толкова време имах възможност да отида на техен концерт с всичките си приятели, толкова близо до София. Естесвено имаше опити да се случи и техен концерт тук, около това пътуване, за съжаление неуспешни.

BRMC Sofia

Един ден ми хрумна всички, които бяхме за Солун, да бъдем ‘брандирани’ с тематични тениски. След кратки разговори, Живко от Revivalist Echoes направи BRMC Sofia логото, аз направих малка група във Facebook за организация и започнахме да каним хора. Идеята, която първоначално ми се стори доста детска и наивна беше посрещната с ентусиазъм и така Росен и Шаката пуснахме за печат 60-70 тениски.

brmc sofia

Отидохме на концерта след работа, после си тръгнахме обратно за София, без дори да спим, защото беше делничен ден. Беше уникално, навсякъде се забелязваха еднаквите ни тениски. Още в началото Роб каза нещо за оградата и колко сме далече от него и след пет минути вече скачахме непосредствено пред сцената. Тук трябва да благодаря на всички познати и непознати, които ми се вързаха на акъла.

Ще вметна, че Роб обича да свири на хората, които остават след концертите им. Не винаги и не навсякъде, на мен ми се е случвало няколко пъти и това е едно от нещата, които обичам най-много, спонтанноста и желанието за контакт с феновете. Понякога излизат и само си говорят с хората – откъде сме, какво ни е харесало.

Още малко предистория има миналата година, когато ходих сама на няколко концерта и си лафих с човека, който продава мърча – Бъг. Не беше нарочно, просто всеки път купувах нещо за мен или за някой друг и започнах да го поздравявам. Една вечер в Холандия ходихме да пием бира, докато чакаме крюто да натовари техниката. Беше ми малко тъжно, че съм сама, а всички близки бяха на Exit и нямаше как да говорим по телефона заради скъпия роуминг в Сърбия. На него му беше криво, заради лични проблеми и щеше да се връща в Щатите за погребение. После в Болоня случайно налетях на саундчека, докато търсех откъде да си взема билета, и другите се шегуваха няколко концерта подред, че ме сваля. Бъг – мерси за всичко!

Обещанието

Всичко доведе до това, че в Солун просто отидох и го питах дали след това Роб ще излезе. Резултатът са няколко акучстични парчета, които той направи на пода на залата. Бяхме сравнително малко хора, общо взето, на когото успях да кажа да остане. Беше забелязал тениските и ни разпита за тях. Доста еуфорирана го нахоках, че един преден път беше казал, че ще опитат за София и този път обеща да дойдат.  (Разказ на Панкото за Солун)

It’s a promise, not forgotten.

По-късно през лятото получих sms от непознат номер: Рoб пита за теб и бях буквално “Какво по дяволите”. Излезе, че в Мадрид моя приятелка, с която бяхме на първия си концерт заедно, е носила тениската си и пред залата той директно е отишъл и я е питал дали е от София и дали ни познава. (Естествено на всички концерти след това бяхме с тези тениски).

Преди десетина дни се прибираме от фест (и два BRMC концерта в UK) и Панкото ми писа супер спешно да се видим. Сигурна бях, че е нещо за BRMC и я накарах да си признае, че е за това. Неспала и мръсна се замъкнах в парка и се почна: „Ми едно момиче ми писа, че Робърт иска да идва в София и пита, в кой парк може да свири“.

Как така Робърт иска да идва, не можех да повярвам, а тя ме питаше защо съм толкова спокойна. В един момент си казах, ми ок, той обеща. Ето един човек, за когото е важно, че е обещал.

Сега съм на седмото небе и не знам дали всичко е истина и дали ще се случи. Но емоцията, която се завихри покрай това за мен е един от най-чистите и щастливи моменти в живота ми досега. И съм просто щастлива.

Асето

Клас 18 години по-късно

Сякаш нямаше много реакции, когато на плаката на „Улица Нов Живот: 20 години след Димитър Воев“ обяви името на Клас. За тях от години се знаеше, че правят опити за нови песни, но възможността за жива изява сякаш изглеждаше далечна. До събота вечер, когато те се завърнаха повече от достойно пред изключително отдадена публика, на която обещаха, че това е само началото… Краткото, но ценно участие в Mixtape е вече онлайн в YouTube:

 

Anathema и Пловдивската филхармония в снимки

Преди две години Anathema разтърсиха зала “България”, а сега се справиха с трудната задача да подложат почитателите си на дори по-внушително изживяване и то на дори още по-изискано място – Античният театър в Пловдив. Разбира се специфичното състояние и страничните ефекти бяха постигнати и заради Пловдивската филхармония, така вписала се в изпълненията им, че сякаш вече ще е трудно да си представим Anathema без нея. А как може би знаете, концертът беше сниман за издаване през 2013 г. на Bluray и DVD. Публикуваме и няколко снимки от Пловдив, които са дело на Августина Василева: