Статии

Indioteque на 6 години

indioteque

Преди точно 6 години направихме първото си парти като Indioteque. Вместо с ретроспекция, ще отбележим деня с новина – на 5 февруари по наша покана в София ще гостува младата австралийска пост-пънк група Nite Fields, която по това време току-що ще е издала дебютния си албум. Повече за това – малко по-късно.

Също така, до края на годината приемаме на indiots (at) indioteque.comпредложения от пишещи ентусиасти, които биха искали да ни помагат безвъзмездно в по-успешното поддържане и изпълване с качествено съдържание на сайта и профилите в социалните мрежи. Изисквания: любопитство и вдъхновение.

На снимката: песента-кръстник. За добро или лошо, останахме верни на завоите и желанието за промяна, които тя изразява.

В нашата орбита

Обичаме от време на време да ви информираме какво се случва около групите, които сме канили в България. Все пак концертите на ъндърграунд артистите би трябвало да са запознанство с бъдеще, а не свършен факт. Ето и какво се случва около някои от тях:

Војната заврши, целиот свет е пустиња
Ништо не ни остана
Војната заврши, полињата се дивина
Висока политика.

1945, пустиња во мојот поглед
Никој веќе не е свет
1945, почнува новиот век
Човештвото не знае.

Македонската група ХАХАХА, с която музикантите от Bernays Propaganda представят по-тежките си и изчистени пънк идеи, издаде третия си албум. Той може да се изтегли безплатно или да се купи на каквато сума пожелаете от Bandcamp. В „Сами мажи и жени“ триото показва осезаемо олекотен и детайлно продуциран звук, но без да се губи твърдостта на социалните им послания или изградената идентичност. Bernays Propaganda гостуваха два пъти по наша покана, като последният път, през септември 2013 г., в „Строежа“ те дадоха началото на дълго турне, което достигна до Северна Америка. ХАХАХА са се изявявали в София под шапката на ‘Аларма пънк джаз фест’.

Това лято Моли Нилшон издаде миниалбума Sólo Paraíso, вдъхновен от концертите й в Южна Америка. Изданието излиза по-малко от година след последното й LP – The Travels, също зареден с типичните за нея силни дози винтидж синт-поп.

Шведската пост-рок група Jeniferever, която поканихме с ‘Аларма’ през 2011 г., вече не съществува и така София се оказа една от последните дестинации в 15-годишната им история. В момента всеки един от членовете се занимава със собствени проекти, като в случая ще обърнем внимание на Ştiu Nu Ştiu, новата група на китариста Мартин Сандрщрьом. Звуков инженер на дебютния им Ultra Silvam e друг бивш член на Jeniferever – Оле Билиус. Интервю с двамата от гостуването им може да прочетете тук.

Ştiu Nu Ştiu носят малко от полъха на Jeniferever, но тук в комбинация с женски вокали, по-силни китари и още по-мълниеносни барабани. Албумът може да се изтегли безплатно или купи срещу дарение в Bandcamp.

С всяко издание Dirty Beaches отнася музиката си към все по-абстрактни измерения. По всичко личи, че предстоящият през ноември инструментален албум Stateless ще продължи тенденцията. А заглавието няма как да бъде по-подходящо – основателят на проекта Алекс Хунгтай е роден в Тайван и има китайски корени, отрасва в Монреал, работи в Хаваите, до неотдавна беше в Берлин, а сега твори от Лисабон, докато междувременно турнетата му изглеждат безкрайни. Трейлърът на новия албум по-горе е режисиран от него.

Ghostpoet – Some Say I So I Say Light

Ghostpoet_-_Some_Say_I_So_I_Say_Light

Едно от най-големите концертни събития до края на годината, а може би и въобще на клубната сцена за 2013 г., е гостуването на Ghostpoet по покана на Keen Acts. Билетите за концерта в Sofia Live Club са 15 лв. в Eventim, a в деня на събитието – 20 лв. По повода ще обърнем повече внимание около двата му албума.

Ако ровите достатъчно дълбоко, всякакви аргументи, че музиката днес върви към лошо веднага отпадат. Но със сигурност е истина, че става все по-трудно да запазиш медийното и слушателски внимание към себе си след пробива – дали да останеш същия и да повториш формулата, дали да направиш нещо радикално различно с рик да не бъдеш разбран. Във втория си албум Some Say I So I Say Light гостуващият утре Ghostpoet може би намира идеалният вариант като остава верен на звученето от дебюта си, но го разнообразява с подчертано по-мрачни настроения и гост-музиканти.

В Some Say I So I Say Light участват Чарлз Хейуард, барабанист на This Heat, една от най-легендарните британски пост-пънк групи от 80-те, Люси Роуз, която може да бъде чута и в Rewind The Film, новия албум на Manic Street Preachers и присъединилата се към записите в последния момент Удпекър Улямс, с която записва един от синглите в албума – Meltdown, твърде възможно най-дълбоката песен на Ghostpoet до момента. ‘Просто така се получи, нямаше особен план. Предполагам, че всичките тези турнета оказаха влияние, тъй като се запознах с много музиканти. В албума се получи интересна комбинация от хора, с които винаги съм искал да работя и такива, които срещнах случайно’, разказва роденият в Ковънтри изпълнител.

Вторият албум на Ghostpoet, в който се отличават още Dorsal Morsel, 12 Deaf и Dial Tones, е повече от заявка за нещо голямо в близко бъдеще, до голяма степен той показва един вече реализиран потенциал. Остава само да бъде възприет от още по-широка публика.

 

Debazzer

302810_611324552230582_1480275773_n

На сайта ни винаги се стремим да представяме нови и интересни проекти без значение от тяхната музикална насоченост. Хора всякакви, стилове всякакви, важното е музиката да е хубава и от сърце. В следващите редове ще ви представим един проект, който е в стил dub музика, но както казва и самият му автор “ …… dub, който всъщност не е съвсем dub. Повечето хора които са го слушали казват че си е чист мрак … с малко dub елементи.“

With a prayer in the air I will leave it there оn a note full of hope not despair

 

 

Днес се навършват седем години от първия концерт на Depeche Mode в София, провел се пред 40 хиляди души на стадион ‘Локомотив’. Може да си го припомните с качения в YouTube официален запис от събитието, част от турнето към[дасубективноновсепак] един от най-силните им албуми Playing The Angel [/дасубективноновсепак], в рамките на което всеки концерт беше официално издаден на аудио.

И покрай това да се върнете за малко в атмосферата на 2006 г., когато идването на подобни групи се смяташе за нереално в най-директния смисъл на думата, зони се разпродаваха с часове, за цени не се говореше, фестивалната и концертна култура все още беше нещо недотам изяснено за повечето меломани, а изречението „ми ся тоя път не знам, нали съм ги гледал…“ не съществуваше.