Статии

Indioteque @ MENT Festival 2020

От 5 до 7 февруари в словенската столица Любляна се проведе шестото издание на шоукейс фестивала MENT. Преди да се впуснем в нашите впечетления от това изключително приятно събитие, което горещо препоръчваме на музикални фенове и професионалисти, няколко бързи уточнения.

Шоукейс фестивалите са музикални събития, които предоставят платформа на изгряващи и не особено популярни артисти, които имат възможност да представят своята музика не само пред фенове, но и пред хора от музикалната индустрия. Този тип фестивали включва и конференции, където професионалисти (агенти, букъри, промоутъри и въобще хора, които си изкарват хляба с музика) се срещат, общуват и научават за нови тенденции в музикалния бизнес. MENT също така е част от INES, мрежа която свързва шоукейс фестивали от цяла Европа и насърчава колаборацията между тях, в името на силен и обединен европейски музикален пазар.

По всеобщо мнение MENT е един от най-добрите европейски фестивали от този тип и за всеки посетител много бързо става ясно защо това е така. Организацията на фестивала е безупречна, от конферентните панели през деня до многобройните концерти вечер, разпръснати на повече от десет локации в града. Фестивалът дава едно усещане за ентусиазъм и непретенциозност, което повече наподобява на DIY събитие. И въпреки това, цялата информация се намира лесно, графикът на събитията е спазван до секундата и всичко това дава едно спокойствие, в което лесно можеш да се съсредоточиш към концертната страна. Преди да се насочим към нея, няколко думи за конференцията, която се провежда като интегрална част от MENT.

Музикалната конференция, част от MENT, се провежда в Kino Siska и M Hotel, които се намерат в непосредствена близост.Центърът за градска култура Kino Siska, както можете да предположите, е бивше кино (от тези, които при нас най-често се превръщат в супермаркети) и представлява гръбнакът на музикалната (и не само) сцена в словенската столица. През тези 11 години съществуване в този си вид той успява да организира над 300 събития годишно, които посрещат повече от 100 000 посетители.

Сред основните акценти в програмата бяха разговори с букинг агентите Rob Challice (Paradigm Agency) и Clemence Renaut (ATC Live). Делегатите имаха възможност за срещи представители на някои от големите европейски фестивали (Sziget, Dour, Le Guess Who, Pohoda, Electric Castle, INmusic), също така и представители на музикални клубове от бивша Югославия (MKC Skopje, Elektropionir Belgrade, Mochvara Zagreb и други). Сред темите на конференцията бяха „Музикалните медии в Централна и Източна Европа“, „Предизвикателствата и решенията пред музикалните клубове в Европа“, както и „Музикалните фестивали от Урал до Алпите“. Лично за мен най-интересна беше презентацията на сръбската инициатива Hali Gali. – колаборация между различни агенти от новата белградска сцена, която представя новата вълна на сръбската музикална сцена. Събития, фензийн, фалшиво ТВ шоу, музикална компилация са част от начините, чрез които се дава платформа на нови белградски групи и колективи.

Основната част от музикалната програма се случва в клубовете, част от автономния културен център Metelkova. Бивши армейски казарми, окупирани от активисти след разпадането на Югославия и превърнали се с времето в основа на алтернативния нощен живот на Любляна. MENT обаче върши страхотна работа и в усвояването на неочаквани места за събития, концерти от фестивала се проведоха в зали на Люблянският замък, бившата електрическа централа и Словенската кинотека. Организаторите са се погрижили и за специален фестивален транспорт, а освен това с фестивална гривничка е безплатен и целият градски транспорт по време на фестивала.

Преди да представим накратко няколко от групите, които ни харесаха в тазгодишното издание на MENT, няколко общи впечетления. Първо, ако имате време направете кратък ресърч на музикалната програма. Да, да попаднеш случайно на новата си любима група звучи страхотно, но реално е доста трудноосъществимо на този тип фестивали. Шоукейс фестивалите имат богато разнообразие от стилове (някои от които няма да ви харесат), някои от клубовете могат да достигнат максимален капацитет преди да се доберете до тях, а понякога трябва да прецените добре и разстоянията между тях. Второ, наслаждавайте се на групите докато можете. Шоукейс фестивалите дават платформа на нови и интересни артисти, но предвид конкуренцията между тях, доста е вероятно скоро да не чуете нещо ново от тях, дори и самите групи могат да се разпаднат. Така че радвайте се докато можете на новата си любима шугейз група от Мурманск, Русия. И трето, слотовете на повечето група на шоукейс фестивалите са доста малки (на някои фестивали едва 20-25 минути). Тук MENT върши добра работа, като дава на всички банди поне по 40 минути за своето участие.

Molchat Doma (Беларус)

Започваме с група, която ще можем да видим в София само след няколко дни. Около Molchat Doma се генерира значителен хайп и съдейки по живото им изпълнение, не е никак случайно, че и концертът в София се премести в голямата зала на Mixtape 5. Завръщането на осемдесетарския уейв върви с пълна сила и това което предлага беларуската банда се нарежда до най-добрите образци в жанра напоследък. Наскоро групата обяви и преиздаване на вторият им албум Этажи през култовият лейбъл Sacred Bones Records. Така че, ще се видим в четвъртък. Билети има. Все още.

Solo Ansamblis (Литва)

Литовците от Solo Ansamblis бяха единствената банда, която свири на MENT два пъти. Внезапна канселация на една от групите им осигури второ шоу, където за разлика от ранния им концерт в Kino Siska, атмосферата за тяхната музика беше по-предразполагаща. Групата успява да смеси аналогови и дигитални звуци, които постепенно създават напрежение и интензитет, които успяват да те задържат в техния трип. Феновете на SUUNS, The Soft Moon и She Past Away могат да бъдат доволни.

Wooden Whales (Русия)

Има някои групи, чиято често някак си отива с мястото откъдето са дошли. Такъв е и случаят с руската шугейз и дрийм поп банда Wooden Whales. Шумни и мелодични, и водени от оперетните фолк вокали на своята фронтменка Светлана, бандата сякаш успява да те пренесе сред суровата арктическа зима на своя роден град Мурманск.

Šajzerbiterlemon (Сърбия)

Сцената на бивша Югославия винаги е представена подобаващо на MENT. Сърбите от Šajzerbiterlemon са част от новата шумна вълна на белградската сцена, която ни напомня на групи като Repetitor и Straight Mickey and the Boyz. Пост-пънк, нойз, гаражни звуци, които напълниха до краен предел култовия клуб Menza pri Koritu. Бандата е част и от инициативата Hali Gali, за която говорехме по-нагоре. С такива банди сърбите могат да бъдат спокойни за своята сцена.

Gnoomes (Русия)

Руското представяне на MENT като цяло беше изключително силно и Gnoomes, които идват от намиращия се близо до Уралските планини град Перм, не правят изключение. Закъснението от 20 минути (според всички и единственото през целия фестивал) не попречи на настроението на препълненият клуб Gromka. Групата успява да изгради хомогенен микс от психиделия, космически поп и краут рок, който като звучене ми напомни доста на нашите момчета от OOHS!. Последната група, която видях на фестивала не ме разочарова.

Trupa Trupa (Полша)

Trupa Trupa идват от намиращия се на Балтийско море полски град Гданск. Те освен това дойдоха в Любляна и с позитивни ревюта на своя последен албум Of The Sun от важни музикални публикации като The Quietus, Mojo, The Line of Best Fit и други. Шумната смесица от пост-хардкор, шугейз и пост-рок е хванала слухъ и на Iggy Pop, който е пускал бандата в своето предаване по BBC 6 Music.

People Club (Германия)

People Club са интернационален квинтет, който е базиран в немската столица Берлин. Тяхната смесица от фънк и инди поп успя да вдигне от местата си публиката в Старата електрическа централа (една от малкото локации със седящи места). Групата вече има потвърдено място на The Great Escape и  вероятно тепърва ще чуваме и повече за тях.

Благодарим на MENT и красивата Любляна за гостоприемството и чакаме с нетърпение следващите издания на този малък фестивал, който обаче има своето голямо сърце.

 

 

 

Най-доброто от сцената на бивша Югославия през 2019 година

В Indioteque винаги сме следили какво се случва не само на световната сцена, но и на тази, която е в непосредствена близост до нас. Банди от държавите от бивша Югославия са гостували за наши концерти през годините, като първият концерт, който въобще сме организирали (заедно с момчетата от The Barbarones) беше на сръбската група Repetitor. През годините винаги сме промотирали по всякакъв начин музика и концерти на проекти от богатата и разнообразна EX-YU сцена. Количеството, качеството и разнообразието от стиловете си личи и през изминалата 2019 година, затова и решихме да направим един обзор на най-добрата музика излязла оттам. Освен обичайния spotify плейлист, този път сме подготвили и такъв в youtube, тъй като някой от бандите не са качили своята музика в spotify.

Подредбата на плейлистите е направена по стилове. Започваме с electro-indie от хърватите Porto Morto и сърбите от Buc Kesidi, продължаваме със synthpop от Sun U и The Siids. Специално внимание обръщаме на нишката банда Bohemija, която изненадва с интересен прочет на психеделичен поп, включващ меки вокали, синтове и цигулка. Shoegaze сцената е представена с нови издания на сърбите Consecration и Virvel. Силна година и за македонския лейбъл на нашия приятел Васко Атанасоски – Balkan Veliki. Освен нов албум на познатите ни Bernays Propaganda, те издадоха и дебютните албуми на My Tear и 21 vek. Включваме и два страхотни модерни джаз проекти, хърватски спейс джаз от Chui и словенците от Pantaloons, които напомнят на модерното джаз звучене от Лондон, с което Шабака Хътчинс би се гордял. И за финал обръщаме внимание на новото пънк рок звучене от Белград, представено от компилацията Hali Gali. Като значимост можем да поставим тази компилация до Zdravo Zdravo Zdravo от 2008, която тогава ни представи новата сръбска сцена с банди като Repetitor, Nezni Dalibor, Petrol и ZeneKese. Сега щафетата поемат групи като Vizelj (един от двигателите зад целият проект), Gazorpazorp, Johanbrauer и Sajzerbiterlemon.

Бъдете любопитни и чуйте модерната алтернативна музика на страните от бивша Югославия, която е много повече от популярното напоследък у нас етно звучене на групи като Dubioza и SARS. Гарантираме, че всеки ще намери по нещо за себе си.

2017 според Indioteque: kirkerona

Годината ми премина твърде бързо и в слушане на стари неща, Radiohead и албуми издадени предимно през 2016та. Животът ми и начинът ми на избиране на музика започнаха да ме ограничават откъм количество, сякаш имам нужда да отделя много повече време, докато *прослушам* даден албум. Въпреки всичко няколко неща успяха да пробият мъглата, а женското присъствие е масивно този път. Както винаги, при мен няма ред и класация, а един Queens отпадна в последния момент, за да отстъпи място на дебютния Findlay, който чаках поне 4 години.

St. Vincent – MASSEDUCTION
London Grammar – Truth is a Beautiful Thing
Wolf Alice – Visions of a Life
Gorillaz – Humanz
The National – Sleep Well Beast
Beck – Colors
Lorde – Melodrama
Arcade Fire – Everything Now
Findlay – Forgotten Pleasures
Feist – Pleasure

2017 според Indioteque: Явор

По традиция, по това време на годината всеки един от нас споделя своята годишна класация с албуми и други музикални впечетления от изминалата година. Този път, освен класациите, всеки ще сподели и свой плейлист в спотифай с любимите си песни за годината.

Без особени колебания поставих на първо място Slowdive и техния едноимен албум. Да успееш да запазиш това характерно звучене, което те е превърнало в синоним за цяло музикално течение и същевременно с това да бъдеш иновативен и с поглед към бъдещето. Slowdive успяха да избягат от синдрома на безмислените реюниъни и се отнесоха към своето наследство с нужното уважение, без обаче да гледат единствено назад във времето. Това е албум, който би зарадвал старите фенове на групата, но и би им спечилил и нови.

За късмет, тази година успях да видя Slowdive и на живо. Поройният дъжд, светкавиците в далечината и тази огромна вълна от звук, която те залива и те кара да настръхнеш, ще останат като едни от най-силните ми концертни спомени. Хармониите, които тази група успява да създаде наистина могат да те пренесат в някакво свое много лично пространство по време на техните концерти. И в годината в която преминах в 30те, мога само да си пожелая да остарявам „gracefully“ като Slowdive.

  1. Slowdive – Slowdive
  2. Makthaverskan – III
  3. Ariel Pink – Dedicated to Bobby Jameson
  4. Jens Lekman – Life Will See You Now
  5. Los Campesinos! – Sick Scenes
  6. The National – Sleep Well Beast
  7. The XX – I See You
  8. Future Islands – The Far Field
  9. LCD Soundsystem – American Dream
  10. Mac DeMarco – This Old Dog

 

#brmc

Смятах, че текста ми за Black Rebel Motorcycle Club тук е най-сълзливият текст на Indioteque. Но ето, че идва продължението….

Hey guys, it’s Robert
– so the BRMC European Tour is now officially over, but before heading home I’m actually going to be passing through Sofia, Bulgaria on July 18th on my own – and I was just wondering if anyone knows of a good bar or park bench in town that might allow me to get away with playing a dozen acoustic songs (without getting arrested). If so, then please post a comment here, and I’ll try to make it.

I guess you could call it an unofficial-acoustic show of sorts.

Unfortunately Pete and Leah both have to fly back home to LA straight away, so I’ll be on my own this time, but… since I’m passing through Bulgaria anyway, I figured ‘What the hell’ I’ll bring my guitar and say hi.

PS: I won’t play at your birthday party.

From
Robert Levon Been

Предистория

Накратко: аз си харча парите за концерти, колкото повече, толкова повече. Обикалям и гледам, където и колкото успея. Днес със сигурност мога да кажа, че Black Rebel Motorcycle Club е най-любимата група, групата която не ми омръзва, винаги си намирам какво да слушам или нещо ново в някое парче или пък преоткирвам някой албум. Това е групата, която най-много ми е повлияла в личен план в разумния живот и ми е дала най-много музикални емоции. Вече 13 години.

И така, след някакво количество дати, които бях посетила в Европа, миналата година обявиха Солун. Уау, след толкова време имах възможност да отида на техен концерт с всичките си приятели, толкова близо до София. Естесвено имаше опити да се случи и техен концерт тук, около това пътуване, за съжаление неуспешни.

BRMC Sofia

Един ден ми хрумна всички, които бяхме за Солун, да бъдем ‘брандирани’ с тематични тениски. След кратки разговори, Живко от Revivalist Echoes направи BRMC Sofia логото, аз направих малка група във Facebook за организация и започнахме да каним хора. Идеята, която първоначално ми се стори доста детска и наивна беше посрещната с ентусиазъм и така Росен и Шаката пуснахме за печат 60-70 тениски.

brmc sofia

Отидохме на концерта след работа, после си тръгнахме обратно за София, без дори да спим, защото беше делничен ден. Беше уникално, навсякъде се забелязваха еднаквите ни тениски. Още в началото Роб каза нещо за оградата и колко сме далече от него и след пет минути вече скачахме непосредствено пред сцената. Тук трябва да благодаря на всички познати и непознати, които ми се вързаха на акъла.

Ще вметна, че Роб обича да свири на хората, които остават след концертите им. Не винаги и не навсякъде, на мен ми се е случвало няколко пъти и това е едно от нещата, които обичам най-много, спонтанноста и желанието за контакт с феновете. Понякога излизат и само си говорят с хората – откъде сме, какво ни е харесало.

Още малко предистория има миналата година, когато ходих сама на няколко концерта и си лафих с човека, който продава мърча – Бъг. Не беше нарочно, просто всеки път купувах нещо за мен или за някой друг и започнах да го поздравявам. Една вечер в Холандия ходихме да пием бира, докато чакаме крюто да натовари техниката. Беше ми малко тъжно, че съм сама, а всички близки бяха на Exit и нямаше как да говорим по телефона заради скъпия роуминг в Сърбия. На него му беше криво, заради лични проблеми и щеше да се връща в Щатите за погребение. После в Болоня случайно налетях на саундчека, докато търсех откъде да си взема билета, и другите се шегуваха няколко концерта подред, че ме сваля. Бъг – мерси за всичко!

Обещанието

Всичко доведе до това, че в Солун просто отидох и го питах дали след това Роб ще излезе. Резултатът са няколко акучстични парчета, които той направи на пода на залата. Бяхме сравнително малко хора, общо взето, на когото успях да кажа да остане. Беше забелязал тениските и ни разпита за тях. Доста еуфорирана го нахоках, че един преден път беше казал, че ще опитат за София и този път обеща да дойдат.  (Разказ на Панкото за Солун)

It’s a promise, not forgotten.

По-късно през лятото получих sms от непознат номер: Рoб пита за теб и бях буквално “Какво по дяволите”. Излезе, че в Мадрид моя приятелка, с която бяхме на първия си концерт заедно, е носила тениската си и пред залата той директно е отишъл и я е питал дали е от София и дали ни познава. (Естествено на всички концерти след това бяхме с тези тениски).

Преди десетина дни се прибираме от фест (и два BRMC концерта в UK) и Панкото ми писа супер спешно да се видим. Сигурна бях, че е нещо за BRMC и я накарах да си признае, че е за това. Неспала и мръсна се замъкнах в парка и се почна: „Ми едно момиче ми писа, че Робърт иска да идва в София и пита, в кой парк може да свири“.

Как така Робърт иска да идва, не можех да повярвам, а тя ме питаше защо съм толкова спокойна. В един момент си казах, ми ок, той обеща. Ето един човек, за когото е важно, че е обещал.

Сега съм на седмото небе и не знам дали всичко е истина и дали ще се случи. Но емоцията, която се завихри покрай това за мен е един от най-чистите и щастливи моменти в живота ми досега. И съм просто щастлива.

Асето