Статии

2017 според Indioteque: kirkerona

Годината ми премина твърде бързо и в слушане на стари неща, Radiohead и албуми издадени предимно през 2016та. Животът ми и начинът ми на избиране на музика започнаха да ме ограничават откъм количество, сякаш имам нужда да отделя много повече време, докато *прослушам* даден албум. Въпреки всичко няколко неща успяха да пробият мъглата, а женското присъствие е масивно този път. Както винаги, при мен няма ред и класация, а един Queens отпадна в последния момент, за да отстъпи място на дебютния Findlay, който чаках поне 4 години.

St. Vincent – MASSEDUCTION
London Grammar – Truth is a Beautiful Thing
Wolf Alice – Visions of a Life
Gorillaz – Humanz
The National – Sleep Well Beast
Beck – Colors
Lorde – Melodrama
Arcade Fire – Everything Now
Findlay – Forgotten Pleasures
Feist – Pleasure

2017 според Indioteque: Явор

По традиция, по това време на годината всеки един от нас споделя своята годишна класация с албуми и други музикални впечетления от изминалата година. Този път, освен класациите, всеки ще сподели и свой плейлист в спотифай с любимите си песни за годината.

Без особени колебания поставих на първо място Slowdive и техния едноимен албум. Да успееш да запазиш това характерно звучене, което те е превърнало в синоним за цяло музикално течение и същевременно с това да бъдеш иновативен и с поглед към бъдещето. Slowdive успяха да избягат от синдрома на безмислените реюниъни и се отнесоха към своето наследство с нужното уважение, без обаче да гледат единствено назад във времето. Това е албум, който би зарадвал старите фенове на групата, но и би им спечилил и нови.

За късмет, тази година успях да видя Slowdive и на живо. Поройният дъжд, светкавиците в далечината и тази огромна вълна от звук, която те залива и те кара да настръхнеш, ще останат като едни от най-силните ми концертни спомени. Хармониите, които тази група успява да създаде наистина могат да те пренесат в някакво свое много лично пространство по време на техните концерти. И в годината в която преминах в 30те, мога само да си пожелая да остарявам „gracefully“ като Slowdive.

  1. Slowdive – Slowdive
  2. Makthaverskan – III
  3. Ariel Pink – Dedicated to Bobby Jameson
  4. Jens Lekman – Life Will See You Now
  5. Los Campesinos! – Sick Scenes
  6. The National – Sleep Well Beast
  7. The XX – I See You
  8. Future Islands – The Far Field
  9. LCD Soundsystem – American Dream
  10. Mac DeMarco – This Old Dog

 

#brmc

Смятах, че текста ми за Black Rebel Motorcycle Club тук е най-сълзливият текст на Indioteque. Но ето, че идва продължението….

Hey guys, it’s Robert
– so the BRMC European Tour is now officially over, but before heading home I’m actually going to be passing through Sofia, Bulgaria on July 18th on my own – and I was just wondering if anyone knows of a good bar or park bench in town that might allow me to get away with playing a dozen acoustic songs (without getting arrested). If so, then please post a comment here, and I’ll try to make it.

I guess you could call it an unofficial-acoustic show of sorts.

Unfortunately Pete and Leah both have to fly back home to LA straight away, so I’ll be on my own this time, but… since I’m passing through Bulgaria anyway, I figured ‘What the hell’ I’ll bring my guitar and say hi.

PS: I won’t play at your birthday party.

From
Robert Levon Been

Предистория

Накратко: аз си харча парите за концерти, колкото повече, толкова повече. Обикалям и гледам, където и колкото успея. Днес със сигурност мога да кажа, че Black Rebel Motorcycle Club е най-любимата група, групата която не ми омръзва, винаги си намирам какво да слушам или нещо ново в някое парче или пък преоткирвам някой албум. Това е групата, която най-много ми е повлияла в личен план в разумния живот и ми е дала най-много музикални емоции. Вече 13 години.

И така, след някакво количество дати, които бях посетила в Европа, миналата година обявиха Солун. Уау, след толкова време имах възможност да отида на техен концерт с всичките си приятели, толкова близо до София. Естесвено имаше опити да се случи и техен концерт тук, около това пътуване, за съжаление неуспешни.

BRMC Sofia

Един ден ми хрумна всички, които бяхме за Солун, да бъдем ‘брандирани’ с тематични тениски. След кратки разговори, Живко от Revivalist Echoes направи BRMC Sofia логото, аз направих малка група във Facebook за организация и започнахме да каним хора. Идеята, която първоначално ми се стори доста детска и наивна беше посрещната с ентусиазъм и така Росен и Шаката пуснахме за печат 60-70 тениски.

brmc sofia

Отидохме на концерта след работа, после си тръгнахме обратно за София, без дори да спим, защото беше делничен ден. Беше уникално, навсякъде се забелязваха еднаквите ни тениски. Още в началото Роб каза нещо за оградата и колко сме далече от него и след пет минути вече скачахме непосредствено пред сцената. Тук трябва да благодаря на всички познати и непознати, които ми се вързаха на акъла.

Ще вметна, че Роб обича да свири на хората, които остават след концертите им. Не винаги и не навсякъде, на мен ми се е случвало няколко пъти и това е едно от нещата, които обичам най-много, спонтанноста и желанието за контакт с феновете. Понякога излизат и само си говорят с хората – откъде сме, какво ни е харесало.

Още малко предистория има миналата година, когато ходих сама на няколко концерта и си лафих с човека, който продава мърча – Бъг. Не беше нарочно, просто всеки път купувах нещо за мен или за някой друг и започнах да го поздравявам. Една вечер в Холандия ходихме да пием бира, докато чакаме крюто да натовари техниката. Беше ми малко тъжно, че съм сама, а всички близки бяха на Exit и нямаше как да говорим по телефона заради скъпия роуминг в Сърбия. На него му беше криво, заради лични проблеми и щеше да се връща в Щатите за погребение. После в Болоня случайно налетях на саундчека, докато търсех откъде да си взема билета, и другите се шегуваха няколко концерта подред, че ме сваля. Бъг – мерси за всичко!

Обещанието

Всичко доведе до това, че в Солун просто отидох и го питах дали след това Роб ще излезе. Резултатът са няколко акучстични парчета, които той направи на пода на залата. Бяхме сравнително малко хора, общо взето, на когото успях да кажа да остане. Беше забелязал тениските и ни разпита за тях. Доста еуфорирана го нахоках, че един преден път беше казал, че ще опитат за София и този път обеща да дойдат.  (Разказ на Панкото за Солун)

It’s a promise, not forgotten.

По-късно през лятото получих sms от непознат номер: Рoб пита за теб и бях буквално “Какво по дяволите”. Излезе, че в Мадрид моя приятелка, с която бяхме на първия си концерт заедно, е носила тениската си и пред залата той директно е отишъл и я е питал дали е от София и дали ни познава. (Естествено на всички концерти след това бяхме с тези тениски).

Преди десетина дни се прибираме от фест (и два BRMC концерта в UK) и Панкото ми писа супер спешно да се видим. Сигурна бях, че е нещо за BRMC и я накарах да си признае, че е за това. Неспала и мръсна се замъкнах в парка и се почна: „Ми едно момиче ми писа, че Робърт иска да идва в София и пита, в кой парк може да свири“.

Как така Робърт иска да идва, не можех да повярвам, а тя ме питаше защо съм толкова спокойна. В един момент си казах, ми ок, той обеща. Ето един човек, за когото е важно, че е обещал.

Сега съм на седмото небе и не знам дали всичко е истина и дали ще се случи. Но емоцията, която се завихри покрай това за мен е един от най-чистите и щастливи моменти в живота ми досега. И съм просто щастлива.

Асето

Под влиянието на Bernays Propaganda

bernays2015

Bernays Propaganda са група, която е свързана с историята ни – за първи път ги гледахме на Spirit of Burgas през 2009 г. (на крачка от един техен фен – Били Гулд от Faith No More), но истински се запознахме и усетихме музиката им, когато пристигнаха за втория рожден ден на Indioteque. Завърнаха се през 2013 г. – тогавашният им концерт беше първи от огромното им европейско турне, последвано от първото им северноамериканско.

Сега София е отново част от европейските им обиколки – очакваме македонската група на 25 юни в малкия Mixtape 5, благодарение на Аларма Пънк Джаз Фест, в рамките на който те са свирили и преди тук, включително с The Ex и след това със страничните си проекти XaXaXa и Demek (със завърналия се в Bernays Propaganda Саша Павлович). Един от новите членове на групата, Дени Кръстев, пък е гостувал в София с Fonijaедна от онези свръхпродуктивни млади групи, в които броят албуми почти отговоря на годините съществуване.

Освен обновения състав, Bernays Propaganda ще представят песни от предстоящия си четвърти албум. Две от тях са вече онлайн – И двете и Сакав да се залъубам, които отбелязват изненадващ, но естествен завой към по-електронно звучене.

Има и още две причини да посетите концерта на 25 юни: българската група The Black Swells, за която писахме неотдавна, и The Portable Leaver Quartet – резултатът от сливането на ембиънт проектите Portable Elephant и Leaver. Едната половина на Leaver е Ангел Симитчиев (Mytrip), за чийто изяви често сме споменавали, а повече за дуото може да научите от интервюто им в Култура, излязло преди участието им на концерта на King Dude.

Билетите са на цена 10 лв. и може да се открия в Eventim и TicketPlus.

Hugo Race & The True Spirit – The Spirit

hugothespirit

Хюго Рейс е един от онези автентични поети с китара – и като че ли евтино направените обложки и клипове свидетелстват за липсата на излишна суета. В тази си роля вместо постоянни експерименти в различни жанрове, той е предначертал собствена посока, в която дълбае и надгражда.

Ако сте го слушали преди, то е твърде възможно да сте имали усещането, че повечето песни са като написани по пустинни шосета на китара, стояща в багажника на старата му кола. Новият албум Elevate My Love също носи подобна атмосфера. Като че ли от песен на песен пътуваме с Хюго Рейс, чиято криволичеща кариера преминава през Nick Cave & The Bad Seeds в Австралия, а после из разностранни групи и проекти във Великобритания, Германия, Чехия, Италия. Интересно е как това се отразява на музиката – едновременно баладична, но в движение.

И като че ли подходяща както за разхождане със слушалките на смартфона, така и за слушане вкъщи – със сигурност Хюго Рейс ще ви препоръча това да стане нощем и на винил. Дори и меланхолията в един момент да дойде в повече, дайте й шанс – най-приятните изненадите в The Spirit са във втората част.

Хюго Рейс гостува отново по покана на Аларма, като оградете на календара 11 и 13 юни (София и Пловдив).

Предишният път той посети България с проекта Hugo Race Fatalists, а актуалният албум е под името на Hugo Race & The True Spirit.